Изх. № ………………..
До
Дата……………………
…………………………….
………………………………..
копие:
Дирекция „Обжалване и управление
на изпълнението”
гр. София
копие:
ТД на НАП
гр. Благоевград
Относно: Социално и здравно осигуряване на гръцки гражданин, работещ на територията на Гърция и управител и съдружникна ООД на територията на Р България
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – София и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-897/05.12.2007 г.), Ви уведомявам следното:
От 01.01.2007г., с присъединяването на Република България към Европейския съюззапочват да се прилагат правилата за координация на социално осигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета № 1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета № 574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент № 1408 от 1971г. Посочените правила са приети на основание чл. 42 от Договора за създаване на Европейската общност. Те се явяват една от правните гаранции за прилагане на принципа на свободното движение на хора и осигуряват непрекъснатост на социалната закрила на лицата, които се придвижват свободно на територията на Европейския съюз, на останалите страни от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл.13-17 от Регламента. В чл. 13/1/ е изведено като основно правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна-членка и това е законодателството в държавата на заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС. В Регламента са предвидени и изключения и по-конкретно особените правила в чл. 14 а/2/ за лицата, едновременно самостоятелно заети в две или повече държави-членки и чл. 14 /в/ за лицата, които едновременно са наети на територията на една страна от ЕС и самостоятелно заети на територията на друга държава-членка.
Съгласно българското законодателство и по-конкретно на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се осигуряват за всички осигурени социални рискове.
Договор за управлениеи контрол е този договор, с който се предава управлението но едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждениеда постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно-безсрочно/. Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.
Такъв договор може да бъде сключен въз основа но решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове-изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно-Управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Договор за управление се счита за сключен и само по силата на самото съдебно решение,в което съответното лице е посочено като управител-срещу заплащане на възнаграждение.
Няма пречка управителят да се осигурява и по трудов договор, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
И в двата случая, по смисъла на Регламент 1408 на Съвета става въпрос за осигуряване като наето лице.
Осигуряванепо реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент 1408 се допуска единствено при условие, че възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството. В тези случаи достатъчно условие за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. Сам по себе си фактът, че сте съдружник и управител не е достатъчен за Вас да възникне задължение за осигуряване. Видно от цитираната разпоредба, това задължение ще възникне от момента, в който започнете да упражнявате трудова дейност.
Тъй като от запитването Ви не става ясно дали сте наето или самостоятелно заето в Гърция,са възможни различни хипотези:
1.В случай , че сте едновременно самостоятелно зает в Гърция и в България:
Съгласно разпоредбите на чл. 14, параграф 2, б. „а”от Регламент № 1408/71 на Съвета, лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на тази държава-членка. В случай, че лицето е самостоятелно заето едновременно в повече от една страна-членка, следва да се прилага законодателството на държавата по пребиваване.
Следва да имате предвид, че терминът „пребиваване” се дефинира само като „обичайно пребиваване”, съгласно член 1 з на Регламент № 1408/71. Съдът на Европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговият обичаен център на интерес.
Извън разглеждания случай, предвид изречение второ от чл.14а, параграф2 на Регламента, ако лицето е едновременно самостоятелно заето в две или повече държави-членки, но не упражнява никаква дейност на територията на страната, в която пребивава, се прилага законодателството на държавата-членка на ЕС, на чиято територия лицето упражнява основната си дейност. Предвид разпоредбите на чл.12 а, параграф 5, б. „г” от Регламент № 574/72 при определяне на основнатадейност се взимат предвид местоположението на постоянните помещения, в които самостоятелно заетото лице упражнява дейността си. Ако това условие не бъде изпълнено, се вземат под внимание критерии като обичайното естество или продължителността на извършваните дейности, броя на предоставяните услуги и доходите, произтичащи от тези дейности.
2. Ако сте е едновременно самостоятелно заето лице на територията на България и наето лице на територията на Гърция:
Съгласно чл.14 в, параграф „а” от Регламент №1408/71, ако параграф „б” не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, е подчинено на законодателството на държавата, на чиято територия е наето на платена работа.
По смисъла на параграф „б” на чл.14в, параграф „а” не се прилага при условие, че държавата-членка е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай за лицето ще се прилагат едновременно законодателствата на двете страни по заетост. Тъй като България е направила вписване в Анекс VII на Регламент 1408/71 и ако попадате в тази хипотеза, Вие ще подлежите на осигуряване едновременно в България и в Гърция.
3. Ако сте е едновременно наето лице на територията на България и на територията на Гърция:
Член 14, параграф 2, буква “б”, от Регламент 1408/71 третира осигуряването на лицата, наети на работа в повече от една държава. Съгласно цитираната разпоредба,лице което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
В случай, че попадате в тази хипотеза, съгласно цитираната разпоредба, Вие следва да се осигурявате в страната па пребиваване.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
‘