КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 5 и 6; чл. 6, ал. 3 и ал. 4;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а”
ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на прокурист на ЕТ при сключен граждански договор
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО …,
В отговор на Ваше запитване, постъпило в ………, Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, едноличен търговец е назначил през 2005 г. прокурист, с когото е сключил граждански договор. Месечното възнаграждение на прокуриста е в размер на 150 лв. Собственик на фирмата е майка, която се намира в отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Поставеният въпрос е: дължат ли се осигурителни вноски за прокуриста?
Предвид описаната фактическа обстановка и действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването има действие спрямо трети лица след вписване в търговския регистър (чл. 24 от ТЗ). В чл. 23 от същия закон е регламентирано, че отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. За целите на задължителното обществено осигуряване договорът за прокура може да бъде сключен както по Кодекса на труда, така и по гражданското законодателство.
До 31 декември 2006 г. при сключване на граждански договор за управление прокуристите на еднолични търговци се осигуряваха социално по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО, т.е. прилагаше се осигурителен режим като за работа без трудово правоотношение – съобразно размера на полученото възнаграждение и в зависимост от това, дали лицето е осигурено или не на друго основание през календарния месец.
Според посочените разпоредби задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Задължително се осигуряват за същия осигурен социален риск, независимо от размера на получаваното възнаграждение, и работещите без трудово правоотношение лица, които са осигурени на друго основание през съответния календарен месец (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО). Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават пенсия, не подлежат на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване. Това не се отнася за здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правотношение. Те се осигуряват здравно, без оглед на обстоятелството дали получават пенсия или не, по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В разглеждания казус не е ясно размерът на възнаграждението, което се изплаща на прокуриста, преди или след приспадане на нормативно признатите разходи е 150 лв., тъй като минималната работна заплата за страната за 2005 г. също е в размер на 150 лв. Ако това е сумата на възнаграждението, след приспадане на разходите за дейността по ЗОДФЛ (отм), прокуристът, който в случая има отпусната пенсия, следва да се осигурява само здравно (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква «а» от ЗЗО). Ако това е определеното по договора възнаграждение, то след намаляването му с нормативно признатите разходи, се получава сума в размер под минималната работна заплата за страната, поради което лицето не следва да се осигурява нито социално, нито здравно.
С промяната на чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО (§ 4 от ЗБДОО за 2007 г., ДВ бр. 105/22.12.2006 г.), считано от 01.01.2007 г. прокуристите на еднолични търговци се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход според основната икономическа дейност на осигурителя и квалификационна група професии (групата за ръководни длъжности по НКПД), но не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). До 31.12.2007 г. брутното възнаграждение, върху което се внасят осигурителните вноски се определя след намаляването му с нормативно-признатите разходи (чл. 6, ал. 4 от КСО). С промените в ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2008 г., правоотношенията по договори за управление и контрол са включени в обхвата на трудовите правоотношения, поради което при определяне на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не следва да се приспадат разходи за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (§1,т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ).
Здравното осигуряване на прокуристите на еднолични търговци при сключен граждански договор след 1 януари 2007 г. продължава да се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
‘