2_128/ 02.02.2015 г.
КСО чл. 4, ал. 3, т. 2
чл. 4, ал. 6
чл.10
ЗЗОчл. 33, ал.1, т. 3 от ЗЗО
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
чл.40, ал.5
ОТНОСНО: социално и здравно осигуряване на руски гражданин с отпусната пенсия от Руската федерация, който е съдружник и управител в дружество с ограничена отговорност
В запитването е изложена следната фактическа обстановка, Вие сте руски гражданин с разрешено постоянно пребиваване в Република България и се осигурявате. като съдружник в търговско дружество. От24.03.2014 г. Ви е отпусната пожизнена пенсия от Пенсионния фонд на Руската Федерация на основание Договора за социална сигурност между Руската федерация и Република България.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
– следва ли да плащате социални и здравни вноски за периода през който упражнявате трудова дейност?
-следва ли да плащате здравноосигурителни вноски за периода през който не осъществявате трудова дейност?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
От 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл.6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилагатози договор, се подчиняват изключително на законодателствотона тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от същия. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Относно социалното осигуряване:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
От горното следва, че в КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, вида на получаваната пенсия. и от коя държава е отпусната. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени вчл.4 или чл.4аот КСО. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за лицата, на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственика или съдружника в търговско дружество има отпусната пенсия от друга държава.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласночл. 1, ал. 6 /изр.второ/ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /обр.ОКд-5/ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистриранипо реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която евъзникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица с отпусната пенсия, които не желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата с отпусната пенсия, които желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява /текстът в декларацията е “Пенсионер съм и желая да се осигурявам“/. В същото поле лицето може да избере и вида на осигуряване.
Изложеното не е приложимо в случаите когато съдружниците подлежат на осигуряване като управители на търговски дружества по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност свързана с управление на дружеството и им е изплатено, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност. Под „неначислени възнаграждения” се разбират дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В тези случаи разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание” не е приложима, тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
?Относно здравното осигуряване:
Разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал.1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване /чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО/.
Собствениците или съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
В ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване лицата на които е отпусната пенсия,поради товапенсионерите се осигуряват задължително в НЗОК в случаите, когато упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества.
За периодите, през които собствениците или съдружниците в търговски дружества , включително чуждестранните граждани с постоянно пребиваване,не упражняват трудова дейност, съответно не подлежат на осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО еприложимаразпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Осигурителните вноски за лицата по чл.40, ал.5 от ЗЗО се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, те извършват и годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Лицата имат задължение да подават и декларация /обр.№ 7/ в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, в която посочват датата от която следва да се осигуряват и избрания осигурителен доход.