КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 2 и ал. 6;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3
ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице – турски гражданин, който има отпусната пенсия по законодателството на Република Турция
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр. …. с вх. № ………/21.06.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в постъпилото запитване, Вие сте гражданин на Република Турция и възнамерявате да осъществявате дейност като едноличен собственик на капитала на регистрирано по българското законодателство търговско дружество (ЕООД). Получавате пенсия, отпусната по турското законодателство.
Задавате следните въпроси:
1.Задължен ли сте да внасяте осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по българското законодателство при положение, че няма да пребивавате в България?
2.Може ли да представите документа си от Турция, удостоверяващ качеството Ви на пенсионер, за да отпадне задължението Ви за внасяне на осигурителни вноски за социално осигуряване?
При така представената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
?Относно социалното осигуряване:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а (в сила от 01.01.2010 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Законодателят не е направил разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. Обвързването на осигуряването с полагане на труд е основен принцип в системата на държавното обществено осигуряване, изведен в чл. 10 (доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които извършват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка (самоосигуряващи се лица) и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 1, 2010 г.) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително собствениците на търговски дружества (ЕООД), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД), които имат от отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества (ЕООД и ООД) следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г.).
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за „неначислени възнаграждения” в указание на изпълнителния директор на агенцията за допълнение на указание Изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. (указанията са публикувани в сайта на НАП), е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Ако управляващият собственик (или съдружник) няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
В хипотезата, при която спрямо управляващия собственик (съдружник) е приложим редът на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване се дължат, независимо дали лицето е пенсионер. Това е така, защото според разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО право на избор дали да се осигуряват социално или не, когато получават пенсия, имат само лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6, но не и тези по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (изпълнители по договори за управление и контрол).
?Относно здравното осигуряване:
Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
«Постоянното пребиваване» е разрешителен режим за пребиваване за неопределен срок на чужденци в Република България, регламентиран в чл. 23 от Закона за чужденците в Република България.
Чужденците, които не са придобили статут на постоянно пребиваващи, не следва да внасят здравноосигурителни вноски. В чл. 39, ал. 5 от ЗЗО е указано, че чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна (чл. 39, ал. 5 от ЗЗО).
Във Вашия случай доколкото посочвате, че ще осъществявате дейност в България като собственик на ЕООД, Вие следва да се осигурявате за извършваната от Вас дейност по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 1, т. 7 или на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В случай, че за Вас е приложим редът на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (самоосигуряващо се лице), може да изберете да не се осигурявате социално, поради факта че сте пенсионер, което обстоятелство би следвало да заявите при започване на дейността в декларацията по чл. 1, ал. 2 от горепосочената наредба, но няма пречка да упражните това свое право и в по-късен момент.
Обстоятелството, че получавате пенсия, отпусната по турското законодателство, следва да удостоверите с документ, издаден от компетентните турски власти на Република Турция, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).