КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4, и ал. 6 от КСО;
ЗЗО – чл. 33, т. 3, чл. 34, ал. 1, т. 2; чл. 39, ал. 4, чл. 40, ал. 1, т. 2
СОПК – чл. 55, ал. 1, чл. 128, чл. 129
ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице – турски гражданин, който има отпусната пенсия по законодателството на Република Турция
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……….,
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в ……….., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте турски гражданин и съдружник в българско ООД. Осигурявате се за фонд „Пенсии”, за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд и здравно. От месец май 2008 г. Ви е отпусната пенсия по законодателството на Република Турция.
Интересувате се за следното:
1.Имате ли право на здравно осигуряване в Република България?
2.С какъв документ да удостоверите обстоятелството, че получавате пенсия?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащото осигурително законодателство, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
?Относно социалното осигуряване:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО). Съдружниците, които имат отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, в т.ч. съдружниците в търговски дружества,възниква от деня на започване или възобновяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/). Започването, прексъването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват се декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл.1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).
Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия от началото на своята дейност вписват обстоятелството, че са пенсионери, както и дали желаят да се осигуряват, в заявлението за започване на дейност. В упоменатата наредба няма регламентиран срок, в който самоосигуряващите се лица, които придобиват качеството на пенсионери следзапочване на трудовата им дейност, да могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО като изберат да продължат осигуряването си или да го прекратят. Поради което няма пречка лицата да упражнят това свое право след получаване на разпореждането, с което е отпусната пенсията им. Тъй като това би могло да породи действие за минал период, недължимо внесените суми за времето от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждането могат да бъдат възстановени на лицата или прихванати за изискуеми вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. Достатъчно е лицето да извършва трудова дейност по чл. 4 от КСО, за да възникне задължение за това лице да внася осигурителни вноски. Ето защо, посоченият осигурителен режим следва да се прилага и в случаите, когато съдружникът е чужд гражданин.
В разглеждания казус, независимо, че сте турски гражданин, Вие попадате в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, ако упражнявате трудова дейност като съдружник в търговско дружество, и следва да се осигурявате по описания по-горе ред.
Обстоятелството, че получавате пенсия, отпусната по турското законодателство, при поискване от орган по приходите следва да удостоверите с документ, издаден от компетентните турски власти на Република Турция, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
Посоченият режим не се отнася за чуждестранните физически лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз и други лица от приложното поле на Регламент № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността. Приложимото законодателство за тези лица се определя съгласно координационните правила на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
?Относно здравното осигуряване:
Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
«Постоянното пребиваване» е разрешителен режим за пребиваване за неограничен срок на чужденци в Република България, посочен в чл. 23 от Закона за чужденците в Република България.
Съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно на база доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, поради което пенсионерите се осигуряват задължително в НЗОК в случаите, когато упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества.
На основание гореизложеното, чужденците, които не са придобили статут на постоянно пребиваващи не следва да внасят здравноосигурителни вноски. В чл. 39, ал. 4 от ЗЗО е посочено, че чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна (чл. 39, ал. 4 от ЗЗО).
Чуждите граждани, обхванати от разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71, се осигуряват здравно без оглед статута им на пребиваващи в страната (чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО във връзка с §1, т. 22 от ДР към с.з).Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО)..
‘