КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4, ал. 6, ал. 8;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4
ОТНОСНО:Осигуряване на едноличен търговец, който има отпусната пенсия
В постъпилото запитване посочвате, че сте едноличен търговец и имате отпусната пенсия. Интересувате се, дали при това положение сте задължен да се осигурявате. Може ли да бъдете преназначен на 5-дневен работен ден или за 40 часа месечно? Върху каква заплата трябва да се осигурявате и на колко процента възлизат осигурителните вноски? Може ли да промените по всяко време вида на осигуряването си или има определен период, в който може да го направите?
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължителноосигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Едноличните търговци, които имат отпусната пенсия, се осигуряват по желание за фондовете на държавното обществено осигуряване (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 1, 2010 г.) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително едноличните търговци, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си при започване или от възобновяване на трудовата дейност с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО. Размерът на осигурителната вноска за фонд «Пенсии» за лицата, родени преди 01.01.1960 г., е 16 на сто (в сила от 01.01.2010 г.). Лицата, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, следва да внасят и осигурителна вноска за фонд «Общо заболяване и майчинство», която е в размер на 3,5 на сто, или общо за двата фонда на ДОО – 19,5 на сто.
Здравното осигуряване на едноличните търговци се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Този ред е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО, с изключение на случаите, при които лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци. Поради това, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато получават пенсия.
Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто (в сила от 01.01.2009 г.) и се внася от самоосигуряващите се лица, в т.ч. едноличните търговци, авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ;
По отношение на въпроса, поставен в запитването, дали може да работите при непълен работен ден, респективно да внасяте осигурителни вноски пропорционално на отработеното от Вас време, следва да имате предвид, че продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ). Уговарянето на непъленработен ден е правна възможност, предвидена в чл. 138, ал. 1 от КТ, от която Вие не може да се възползвате, тъй като не се намирате в трудови правоотношения с работодател, а сте самоосигурящо се лице, подлежащо на социално и здравно осигуряване по описания по-горе ред.
‘