Социално и здравно осигуряване на чуждестранно лице – пенсионер, гражданин на Италия, полагащи труд на територията на Република България без трудово правоотношение. Удостоверяване на дните на пребивав

Изх. №04-19-871
Дата:06.02.2008 г.
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на чуждестранно лице – пенсионер, гражданин на Италия, полагащи труд на територията на Република България без трудово правоотношение. Удостоверяване на дните на пребиваване в България. Прилагане на критерият „център на жизнените интереси“ за целите на определянето на местните физически лица.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Данъчна политика“ наи препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 04-19-871/14.08.2007 г.), Ви уведомяваме следното:
I. Дължимост на осигурителни вноски:
Съгласно чл. 4, ал. З, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ съдружниците, упражняващи трудова дейност в търговските дружества, са задължително осигурени за инвалидност общо заболяване, за старост и за смърт. Когато на тези лица е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на ал. 6.
От 01 януари 2007г. – датата на пълноправното членство на България в Европейския съюз, се прилагат европейските актове за координиране на схеми за социална сигурност – Регламент 1408/71 и 574/72.
Съгласно чл. 17а „Особени правила за получателите на дължими пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки“ на Регламент 1408/71, получателят на дължима пенсия съгласно законодателството на дадена държава-членка или на дължими пенсии съгласно законодателството на няколко държави-членки, който пребивава на територията на друга държава-членка, може по негово искане да бъде освободен от прилагането на законодателството на последно
1
споменатата държава, при условие, че не е подчинен на това законодателство поради упражняването на професия.
Освен това, за въпросното лице, като гражданин на държава-членка на Европейския съюз, намира приложение и чл. 14г/5/ т. З от Регламент 1408/71 на Съвета на Европейския съюз за прилагането на схемите за социална сигурност, който гласи: “Разпоредбите на законодателството на дадена държава-членка, съгласно които пенсионер, който упражнява професионална или търговска дейност, не подлежи на задължително осигуряване за тази дейност, се прилагат и за пенсионер, който е придобил правото си на пенсия съгласно законодателството на друга държава-членка, освен ако съответното лице изрично не поиска да подлежи на такова задължително осигуряване чрез подаване на заявление до институцията, определена от компетентния орган на първата държава-членка и посочена в Приложение 10 към регламента, посочен в член 98.
Възнагражденията, получени в резултат на упражняване на дейност, могат да бъдат получени по трудов договор или като работа без трудово правоотношение.
При работа по трудов договор осигуряването се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване.
В конкретния случай, италианският гражданин, като съдружник в търговското дружество и упражняващ трудова дейност в България, за което получава възнаграждение за положен личен труд /без трудово правоотношение/, не подлежи на социално осигуряване, но това не изключва възможността по свое желание да се осигурява, прилагайки разпоредбите на чл. 4, ал. З, т. 2 и 6 от КСО и чл. 1 и чл. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
В Закона за здравното осигуряване няма изрична норма, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски. За съдружниците в търговските дружества е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване, поради което италианският гражданин дължи здравноосигурителни вноски по българското законодателство. Съдружниците определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /отменения Закон за облагане доходите на физическите лица/.
II. Удостоверяване на дните на престой в България:
На основание чл.4, ал.1, т.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Съгласно чл.4, ал.2 от същия закон, лицето се смята за местно за годината, пребиваването надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
В ЗДДФЛ не са установени специални изисквания за начина и документите, чрез които се удостоверяват периодите на пребиваване в България за целите на цитираните разпоредби. Предвид на това, удостоверяването може да се извърши с всички допустими доказателствени средства по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в това число с декларация от страна на задълженото лице, както и с други документи, които са индикатор за установяване на дните на престой. По аналогичен начин следва да се процедира и при доказване дните на престой във връзка с прилагането на съответната СИДДО.
III. Прилагане на критерият „център на жизнените интереси“ за целите на
определянето на местните физически лица.
На основание чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, чийто център на жизнените интереси се намира в страната. Съгласно чл.4, ал.4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в
2
България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Видно от цитираните разпоредби, центърът на жизнени интереси се определя въз основа на общата преценка на редица обстоятелства, изброени в чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ. Наличието или отсъствието на едно от тях не е основание за определяне на центъра на жизнени интереси на лицето, освен ако другите обстоятелства не са налице или нямат достатъчна тежест при конкретното физическо лице. По тези причини центърът на жизнени интереси е относително гъвкав критерий, който следва да се преценява във всеки отделен случай. В конкретния случай такава преценка не би могла да бъде направена, поради отсъствието на изчерпателна информация за обстоятелствата, визирани в чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар