социално осигуряване на лице, упражняващо дейност като ЕТ и

1_116/26.08.2010
КСО – чл.4,ал.3 ,т.2, чл.4, ал.1, т.7 ичл.6,ал.8,
Относно: социално осигуряване на лице, упражняващо дейност като ЕТ и
собственик на ЕООД
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. …,заведено с вх. № .2010 г., изразяваме следното становище:
Съгласно информацията, изложена в писменото запитване:
В първия случай физическо лице е едновременно собственик на ЕТ и ЕООД, които извършватдейност. Като собственик на едноличното дружество, същият представлява и управлява дружествотобез да е сключен договор за управление и контрол.В тази връзка сапоставени следните въпроси:
1. Задължителноли е управляващият собственик на едноличното дружество да сключидоговор за управление и контрол ?
2. Как трябва да се осигурява лице, упражняващо дейност като едноличен търговец и собственик в търговско дружество, ако собственика няма договор за управление и контрол?
Във втория случайлице се осигурявакато самоосигуряващо се лице по реда на чл.4,ал.3 ,т.2 от КСО и по договорза управление и контрол веднолично търговско дружество по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Поставени са следните въпроси:
1. При годишно определяне на осигурителния доход насамоосигуряващо се лице трябва ли в Таблица 1 и 2 от справка към годишна данъчна декларация да се включва и брутно възнаграждение, което е получил през годината по договора за управление и контрол ?
2. Полученото възнаграждение от управителяпо договора за управление и контролв търговското дружество, както и внесените задължителни осигурителни вноски през годината признават ли се за разход на дружеството за данъчни цели?
3. Трябва ли да се подаде уведомление по чл.62, ал.4 от КТ в ТД на НАП при сключен договор за управление и контрол и може ли да се преустанови осигуряването като самоосигуряващо се лице в ЕТ от 01.01.2011 г.?
4. По какъв начин се подаватданните с декларация обрИзх. № 1 и обрИзх. № 6 за лице осигурено по договор за управление и контролв търговско дружество?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Поприлагането на осигурителното законодателство:
Първи случай:
Правната регламентация на управлението и представителството на търговските дружества с ограничена отговорност, включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ).
Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Решенията за избор и освобождаване на управител на търговските дружества се вписват задължително в търговския регистър. До вписването в търговския регистър овластяването на управителя или неговото освобождаване не пораждат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 6 от ТЗ).
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, изпълнителитепо договориза управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. Ако тези лица упражняват дейност по управление и с договор или учредителен акт е договорено или определено възнаграждение, подлежат на осигуряване по този ред. Ако обаче такова не е определено, въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци също попадат в кръга на задължително осигурените лица, посочени в чл. 4, ал. 3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Съгласно цитираната разпоредба, еднолични търговци, собственици в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване заинвалидност поради общо заболяване, за старости за смърт.По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл.4, ал.4 от КСО. Редът за осигуряването им еопределен в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българскитеграждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/ .
На основаниечл. 6, ал. 7 от КСО, лицата по чл.4, ал. 3, т.2 от КСО дължат авансово и изцяло за своя сметка осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход отсамоосигуряващите се лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
В хипотезата в която едно лице, упражнява едновременно дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания, в случая като собственикнаЕООД и като едноличен търговец, намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбинаи морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Във Вашия случай, ако лицето упражнява трудова дейност едновременно като едноличен търговец и собственик в търговското дружество, подлежи на задължително осигуряване по горе описания ред.
Втори случай
По първи въпрос
Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лицасе определя по реда на чл.6,ал.8 от КСО. Окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лицасе определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.Описаният механизъм, по който се формира годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в Справкатаза определяне на окончателният размер на осигурителен доход към ГДД почл.50 от ЗДДФЛ, съгласно Указаниятаза попълване на Таблица 1 и Таблица2 от същата, е съобразенс разпоредбата на чл. 6,ал.8 от КСО.Съобразно установенияс кодекса ред за формиране нагодишният осигурителен доход отсамоосигуряващите се лица в Таблица 1 и Таблица 2 е въведена колона3. Колона 3 на Таблица 1 се попълва отсамоосигуряващи се лица, имащи доходи от дейност по чл.4,ал.1 и 2 от КСО, върху които се дължат осигурителни вноски, ав колона 3 на Таблица 2 същите попълват доходи по чл.40,ал.1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване, върху които се дължат осигурителни вноски.
Във Вашия случай, в качеството си на самоосигуряващо се лице-ЕТ , което има доходи върху които се дължат осигурителни вноски от възнаграждение по договор за управление и контрол, следва приопределяне наокончателният размер на осигурителния доход за съответната календарна година да посочи същите в колона 3на Таблица 1 и Таблица 2.
По трети въпрос
Съгласно чл.1 ал.1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържаниетои реда за изпращане на уведомлението по чл.62,ал.4 от Кодекса на труда , работодателите уведомяват компетентнататериториалнадирекция на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление.
За сключените договориза управление и контролне се подават уведомления в НАП, на основание цитираната наредба, тъй като нормите на трудовото право, в частност на чл. 62, ал. 3 и 4 от КТ не намират приложение при този вид договори.
Задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3,т.2 от КСО – еднолични търговци възниква от деня на започванеили възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването,прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрираносамоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец, подадена до компетентната ТД на НАПи подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството/чл.1,ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Предвид изложеното, във Вашия случай ако лицето прекъсне или прекратиупражняването натрудова дейност като едноличен търговецидекларира това обстоятелство по гореописания ред не подлежи на задължително осигуряване за тази дейност.
По четвърти въпрос
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения в компетентната ТД на НАП за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Данните за осигуряването на лицата, получаващи възнаграждение по договори за управление и контрол, се подават с попълнен код 10 в т. 12 „“Вид осигурен““ на декларация обрИзх. № 1, предвиден за изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, както и за синдици и ликвидатори.
Декларация образец № 6 се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в съответната компетентна ТД на НАП не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд „“Гарантирани вземания на работниците и служителите““ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г.). Във връзка с разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от КСО, дължимите осигурителни вноски върху изплатените и/или начислените възнаграждения по договори за управление и контрол се посочват с кодове от 1 до 3 в полета от 8.1 до 8.4.В полетата на т. 16 и 17 се попълва дължимия данъкпо чл.42 от ЗДДФЛвъв връзка с разпоредбата на§ 1, т. 26, б.““з““ от ДР на ЗДДФЛ според която,за целите на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), правоотношенията, възникващи по силата на договор за управление и контрол, са приравнени на трудови правоотношения.
По прилагането на ЗКПО
Данъчното третиране на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за управление се начисляват и изплащат на основание сключен договор, който е регламентиран с нормативен акт и с който са определени задълженията и правата на лицето във връзка с управление на дейността на дружеството. Същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При положен труд по управлението на фирмата и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството /ведомост, служебна бележка или друг без значение от наименованието/ и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели. Тук следва да се отбележи, че за целите на Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, правоотношенията, възникващи по силата на договор за управление и контрол са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б.““з““ от ДР на ЗДДФЛ. Тази норма е от значение единствено и само за целите на данъчното облагане на този вид доходи по реда на ЗДДФЛ.
Ето защо при приключване на данъчната година и изготвяне на годишната данъчна декларация за 2010г. дружеството е необходимо да има предвид разпоредбите на чл. 42 от ЗКПО. Съгласно чл. 42 от посочения закон разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Същото се отнасяи за разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи за доходи. Тази разпоредба не се прилага за разходите, представляващи:
1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
2. доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи за доходи и осигуровки се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, а осигуровките са внесени в приход на бюджета.

Оценете статията

Вашият коментар