Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …./ 11.04.2013г. в Дирекция «ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА»-
е поставен въпрос относно спазването на чл.113, ал.4 от ЗДДС по приложени фактури и фискални бонове.
Във връзка с поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 . В ал.3 на същия член са предвидени изключения, като т.1 указва, че фактура може да не се издаваза доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, както е в посочения от Вас документ.
В този смисъл, независимо, че клиент по доставката е данъчно незадържено лице, е издаден данъчен документ – фактура за доставката на услуга. Предмета на доставката е:
– придружител и
– рехабилитация.
Съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
По смисъла на чл.113, ал.6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Видно от приложените фискални бонове, спазени са изискванията на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В чл.119, ал.1 от ЗДДС е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
В този смисъл, при спазване на горните разпоредби, дружеството следва да е отчело приходите по издадените фискални бонове през м.февруари.
Както посочихме по-горе, доставчикът не е задължен да издаде фактура, когато получателя е данъчно незадължено лице. В този случай, ако клиентът желае, може да получи такава, като окаже съдействие – предостави данни за издаването й.
Доколкото от представените копия на фактури е записано, че услугата е предоставена в периода 18.02.2013г.-01.03.2013г., може да се направи извод, че плащанията с фискални бонове са авансови плащания и след като получател е данъчно незадължено лице – не е задължително издаването на фактура.
Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.12, ал.1 от ППЗДДС, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Предвид горното и доколкото услугата е завършена на 01.03.2013г, то фактурата е издадена съгласно разпоредбите на чл.113, ал.4 на ЗДДС – фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
‘