Изх. № 53-02-109/11.04.2012 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,ДОПК,
чл.25, ал.1
чл.12, ал.1чл.17, ал.3
чл.68, ал.2
чл.25, ал.6, т.1
чл.71, т.1
чл.72, ал.1
чл.113, ал.4
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-109/
2012 г., касаещо приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
На 02.06.2011 г. „…” ООД е заплатило 9 000,00 лв. в брой на дружество – доставчик във връзка с подписан договор между двете дружества. За посочената сума доставчикът не е издал и предоставил в законовия срок данъчен документ.
Във връзка с извършеното плащане, през м. 02.2012 г. „…” ООД получава издадена от дружеството – доставчик данъчна фактура с начислен 20 % ДДС, на стойност 9 480,00 лв. Към фактурата няма прикрепен касов бон за платените 9 000,00 лв. и не е отбелязан начинът на плащане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Има ли законово основание „…” ООД да включи въпросната фактура в дневника си за покупки през м. 02.2012 г?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16 от закона. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.12, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), с изключение на случаите по чл.25, ал.3 и 4 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Законът за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.
По смисъла на чл.68, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.72, ал.1 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а то може да бъде упражнено за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Съгласно нормата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, на датата на данъчното събитие данъкът става изискуем и за регистрираното лице-доставчик възниква задължение да го начисли.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 ЗДДС за този данъчен период и отрази издадения документ в дневника за продажбите за същия период. Доставчикът следва да е спазил изискванията на чл.113, ал.4 ЗДДС относно срока за документиране на доставката.
Съгласно чл.71, т.1 от ЗДДС, за да се упражни правото на данъчен кредит, получателят следва да притежава данъчен документ.
Тълкуването на чл.72, ал.1 във връзка с чл.71, т.1 от ЗДДС води до извода, че 12-месечния период за упражняване на правото на данъчен кредит започва да тече, когато са едновременно налице следните две условия:
– Стоките да са били доставени или услугите – извършени;
– Данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който, съгласно критериите, определени от съответната държава-членка може да се счита за служещ за фактура;
За изготвянето на по-конкретно становище от ДОУИ …. следва да бъдат уточнени кога е настъпило данъчното събитие, както и вида на доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘