Изх. № 53-02-124/19.12.2013 г.
ЗДДС,
ППЗДДС,
чл.21, ал.2
чл.54, ал.2
чл.39, т.1
чл.113, ал.1
чл.96, ал.1 и ал.2
чл.113
чл.124, ал.1 и ал.2
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-02-124/10.10.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Диагностично – консултативен център … е регистриран по реда на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В лечебното заведение се извършват медицински изследвания по договори за клинични изпитвания които включват диагностика на заболяването, медицински изследвания – ехокардиография, доплер на съдове, вземане на материал за лабораторни изследвания, лечение с медикаменти, регистрирани в страната, наблюдение на хронично болни и ранно откриване на заболявания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли участието на диагностично – консултативен център …в медицинската част на клиничните проучвания да се третира като здравна услуга по смисъла на чл.39, т.1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл.39 от ЗДДС са изброени освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки, свързани със здравеопазване. В т.1 е посочено, че освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето (ЗЗ) и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
Във връзка с горецитираната разпоредба, за да се третира дадена доставка като освободена е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
– лицата, които осъществяват доставките да са здравни заведения по смисъла на ЗЗ или лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ и
– доставяните услуги да са здравни (медицински), както и пряко свързаните с тях други услуги.
В ЗДДС не е дадено определение за понятието „здравни (медицински) услуги”. Съгласно последователната практика на Съда на ЕС понятията „здравни (медицински) услуги” и „извършването на здравни (медицински) услуги” обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (Решение по дело Dornier, C-45/01, Recueil, т.48, Решение по дело L. u. P. С-106/05, т.27, както и Решение по дело С-86/09, т.37).
В § 1, т.24 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), „клинично изпитване на лекарствен продукт” е всяко проучване при човека, предназначено да се открият или потвърдят клиничните, фармакологичните и/или други фармакодинамични ефекти на един или повече изпитвани лекарствени продукти, и/или да се определят нежеланите реакции към един или повече изпитвани лекарствени продукти, и/или да се изследва абсорбцията, разпределението, метаболизмът и екскрецията на един или повече изпитвани лекарствени продукти с цел да се установи тяхната безопасност и/или ефикасност.
Разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЛПХМ регламентира, че клинично изпитване може да се провежда в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове, диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, дентални центрове и медико-дентални центрове, получили разрешение за дейност/удостоверение за регистрация по реда на Закона за лечебните заведения.
Предвид гореизложеното, доставките на услуги, свързани с клинични проучвания, не попадат в обхвата на медицинскитеуслуги, които осъществяват от лечебно заведение, по смисъла наЗЛЗ. Предвид това същите не следва да се третират като освободени по смисъла на чл.39, т.1 от ЗДДС.
Предвид неясната фактическа обстановка и липсата на приложен договор за клинични изпитвания Ви уведомяваме, че за повече информация следва да имате предвид писмо с Изх. № 24-34-218/31.01.2011 г. на изпълнителния директор на НАП относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство във връзка с придобиване на доходи от местни физически лица по договори за клинични изпитвания. Същото е публикувано в интернет страницата на НАП (www.nap.bg).
За определяне на режима на данъчното третиране на извършваните от диагностично – консултативен център … доставки на клинични проучвания е от значение да се определи къде е мястото на изпълнение на доставките, което от своя страна се определя от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обекта на получателя за който услугата се предоставя.
Общото правило, регламентиращо място на изпълнение на доставка на услуга, се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС – Когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
– Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят по доставката, предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай доставката е с място на изпълнение извън територията на страната (в другата държава членка) и във фактурата, издадена по чл.113 от ЗДДС не се посочва данък, като основанието за това е „чл.21, ал.2 от ЗДДС”. Доставчикът следва да подаде освен справка-декларация и VIES-декларация за съответния данъчен период.
– Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на страна, която не е член на ЕС, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където е установен получателят по доставката. В този случай, във фактурата,не се посочва данък, като основанието за неначисляване на данък е „чл.21, ал.2 от ЗДДС”, но в този случай не следва да се подава VIES-декларация.
– Ако получател по доставките, свързани с извършване на клинични проучвания е данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, мястото на извършване на доставките отново ще се определи съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС. В тази връзка следва да имате предвид хипотезата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС. Съгласно нея, при доставка на услуга по чл.21, ал.1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика-регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Във връзка с горното, в чл.113, ал.1 от ЗДДС е указано, че всяко данъчно задължено лице-доставчик на облагаема доставка, е длъжно да издаде фактура за извършената от нето доставка. Фактурата задължително съдържа размера на дължимия данък (чл.114, ал.1, т.13 от ЗДДС).
Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите.
По смисъла на чл.124, ал.2 от закона, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. А по смисъла на ал.4 на същата разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.
В допълнение към горните текстове, в чл.113, ал.1 от ППЗДДС е указано, че регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.
Следва да се има предвид, че регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период (чл.125, ал.2 от ЗДДС).
ТВ случаите, когато получателят по доставките е физическото лице (Главен изследовател) от значение е неговия постоянен адрес или обичайно местопребиваване. В запитването не е посочено къде е установен главния изследовател – на територията на страната или извън нея.
Ако се приеме, че възложителят е установен на територията на страната, то на основание разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на услуги, свързани с клинични изпитвания, които се извършват от подизпълнителите е на територията на страната, тъй като получателят (главният изследовател) е установен на територията на страната. В тази връзка и на основание чл.12, ал.1 от ЗДДС, извършваните от диагностично – консултативен център „Сърце и здраве” доставки на клинични проучвания ще се третират като облагаеми доставки, доколкото същите не попадат в изключенията, посочени в глава четвърта от ЗДДС.
Във връзка с гореизложеното, диагностично – консултативен център „Сърце и здраве” като доставчик на услуги с място на изпълнение в България, ще подлежи на регистрация по ДДС при изпълнение на условията на чл.96 от ЗДДС.
Видно от ал.1 на чл.96 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставките на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС, както идоставки на застрахователни услуги по чл.47 от закона.
Следва да се има предвид, че ако за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, подизпълнителите достигнат облагаем оборот от 50 000 лв., същите на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС следва да се регистрират по закона.
– Ако възложителят, като получател на доставки на услуги, свързани с извършването на клинични проучвания, е установен извън територията на страната, то на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставките е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или ако услугите се предоставят на постоянен обект – мястото, където се намира този обект.
В зависимост от това, ако предоставяните услуги са с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС, за подизпълнителя (диагностично-консултативен център …) ще възникне задължение за регистрация по реда на чл.97а от ЗДДС. В случай, че предоставяните услуги са с място на изпълнение на територията на трета страна, такова задължение няма да възникне.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.