Срокове за внасяне от осигурителя на дължимите осигурителни вноски при незаконно уволнение

КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2;
ЗЗО – чл. 40, ал. 5;
ДОПК – чл. 171, ал. 1
ОТНОСНО:Срокове за внасяне от осигурителя на дължимите осигурителни вноски при незаконно уволнение
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН …………,
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ………, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, с решението си от 25.05.2005 г. СГС е постановил, че уволнението Ви е незаконно. Въпросът Ви е формулиран по следния начин:
„Какъв е давностният период за да внесе фирмата, загубила делото, полагащите ми се пенсионни осигуровки в НАП?”
При така описаната фактическа обстановка отговаряме следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в случаите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, за осигурителен стаж се зачита целият период – от датата на уволнението до възстановяването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Вноските са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд. Доходът (след 01.01.2003 г.), върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.), върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната карендарна година. Ако лицето има облагаеми доходи за същия период, то следва да изравни осигурителния си доход съгласно данните от годишната данъчна декларация.
В чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е посочено, че решенията на съда са задължителни за страните, следователно дължимите от осигурителя осигурителни вноски за периода на оставане без работа по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО стават изискуеми от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно от съда.
От изложената фактическа обстановка е видно, че решението на СГС е издадено през 2005 г. и ако същото е влязло в сила до 31.12.2005 г., по отношение на давността за задълженията за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване следва да се приложи КСО. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок.
В случай, че решението на СГС е влязло в сила след 01.01.2006 г. (при действието на ДОПК), приложение намира нормата на чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс, съгласно който вземанията на Националната агенция за приходите за задължителни осигурителни вноски се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Оценете статията

Вашият коментар