КСО – чл. 9, ал. 3, т., ал. 4 и ал. 5;
ЗЗО – чл. 40, ал. 5;
ДОПК – чл. 128 и чл. 129
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на държавен служител през периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. от 16.02.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, държавен служител от РИО – ….. е с прекратено правоотношение от 01.03.2013 г. Впоследствие освобождаването му от длъжност е признато за незаконно от компетентните органи и със заповед на министъра на образованието той е възстановен на предишната държавна служба, считано от 08.12.2014 г. Във връзка с постъпило искане от лицето за възстановяване на внесени от лицето здравноосигурителни вноски питате, кой следва да внесе дължимите вноски за здравно осигуряване за периода от 01.03.2013 г. до 08.12.2014 г. – лицето или осигурителя и ако вноските се дължат от осигурителя, подлежат ли на възстановяване внесените суми за здравно осигуряване?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
От текста на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е видно, че разпоредбата визира лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Това са лица, които са подлежали на задължително осигуряване на някое от посочените основания, но не са работили или са работили с по-малък осигурителен доход по обективни причини – уволнение, което впоследствие е признато от компетентните органи за незаконно. Трудовият или служебен стаж на лицата, възстановени на работа след незаконно уволнение се урежда от съответното законодателство (Кодекс на труда, Закон за държавния служител), докато разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО регламентира единствено зачитането за осигурителен стаж на времето, през което лицата реално не са полагали труд и правоотношения между страните не са съществували. За това време осигурителни вноски не се дължат по предвидения в чл. 4, т. 1, 2, 4 и чл. 4а от КСО ред. За периодите на оставане без работа или на осигуряване върху по-неблагоприятен размер на осигурителния доход вследствие на незаконно уволнение осигурителни вноски за социално осигуряване се дължат по силата на специална разпоредба, по реда на която се зачита и осигурителният стаж – чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Размерът на вноските се определя съгласно ал. 4 и 5 от същия член.
Осигурителните вноски за социално осигуряване са в размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО).
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвидена аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, която да регламентира здравното осигуряване на лицата през периодите на оставане без работа в случаите на незаконно уволнение. Поради това, здравноосигурителните вноски в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят по общия ред, предвиден в чл. 40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 5 (посл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;
2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.
Предвид цитираните разпоредби, РИО – ……… в качеството му на осигурител не дължи здравноосигурителни вноски за периода от 01.03.2013 г. до 08.12.2014 г., през който държавният служител не е бил на служба, поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи. За този период, ако служителят не е осигуряван здравно на друго основание, той трябва да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Възстановяването на суми за данъци и задължителни осигурителни вноски предполага, че същите са внесени без правно основание, т.е. че са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им се осъществява от органа по приходите в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). Процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски е уредена в чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Инициативата за поставяне начало на производство по прихващане/връщане може да е на лицето, което е платило или от което са събрани недължимите суми, подлежащи на прихващане или възстановяване съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия.
‘