Изх. №20-00-532/20.01.2017 г.
ЗДДС – чл. 10, ал. 1, т. 3; чл. 21, ал. 4, т. 1
ЗКПО – чл. 194
ЗДДФЛ – § 1, т. 26, б. „е“; т. 27, б. „а“
ДОПК – § 1, т. 5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, е постъпило писмено запитване, прието с вх. № 20-00-532/…..2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойности (ЗДДС); Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Учредено е дружество по реда на чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с участници „А“ АД – Румъния; „Б“ – Унгария и „С“ – Холандия.
Консорциумът е създаден с цел обединяване на усилията за извършване на съвместна дейност, изразяваща се в строително-ремонтни работи по язовирна стена на язовир „С“. Проектът е съфинансиран от Световната банка и от националния бюджет на Република България, възложен с договор по ФИДИК (Международна федерация на инженерите консултанти). Строително-ремонтните дейности по проекта ще започнат през януари 2017 г. Предвижда се изпълнението му да бъде за период по-дълъг от 12 месеца.
Консорциумът ще извършва строително-ремонтните работи с подизпълнители, които ще бъдат изрично одобрени от инженера по предвидена в договора специална процедура. В тази връзка е посочено, че подизпълнителите ще извършват строителни работи, които съгласно договора за консорциум са отговорност на един или друг от членовете на консорциума.
Посочено е, че към края на проекта, печалбата ще бъде разпределена съобразно условията на договора за консорциум, като всеки от партньорите ще има право на полученото от възложителя възнаграждение за работите, които по договора за консорциум са отговорност на този партньор, след приспадане на всички разходи на консорциума за тези работи.
Във връзка с изпълнението на проекта ще има физически лица граждани на държава членка на Европейския съюз, които са служители на различните консорционални членове и които ще пребивават в България за извършване на определен вид строително-ремонтни дейности по проекта, в т.ч. и управител на консорциума, който е румънски гражданин служител на „А“ АД – Румъния. Пояснено е, че разходите на отделните съдружници за работна заплата на служителите, които на място ще извършват строително-ремонтни дейности ще бъдат включени в общата цена на строителната услуга, която ще бъде фактурирана на консорциума от всеки един от съдружниците.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. За дейностите, които попадат в обхвата на договора за консорциум и са изрично посочени като отговорност на някой от консорциалните партньори, може ли подизпълнителите да фактурират извършените услуги директно на съответния консорциален партньор? Какво е данъчното третиране по ЗДДС и ЗКПО, предвид това, че строително-ремонтните работи са свързани с недвижим имот?
2. Какво е данъчното третиране на разпределената печалба от консорциума? В случай, че възникнат допълнителни дейности и съответно приходи, възможно ли е печалбата да бъде разпределена, съгласно друго допълнително договаряне между съдружниците?
3. Какво е данъчното третиране на възнагражденията на служителите на съдружниците на консорциума за положения от тях труд в България?
4. Възможно ли е между консорциума и неговите членове да бъде сключен договор за наем на работна сила? Какво би било данъчното третиране на доходите на физическите лица – служители на съдружниците, които ще полагат труд в България за консорциума? Кое лице е платец на авансовия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, при условие, че разходите за работни заплати на служителите на съдружниците се префактурират към консорциума в рамките на цената на услугата по договор за предоставяне на персонал?
5. Какво е данъчното третиране на доходите на физическите лица – граждани на държава членка на ЕС, които ще извършват на място строително-монтажните дейности по проекта, ако същите бъдат назначени в консорциума?
6. Има ли риск от признаване на място на стопанска дейност в България по смисъла на ЗКПО и ДОПК на някой от членовете на консорциума, включително във връзка с изпращането на техни служители в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Правна регламентация
По въпросите свързани със счетоводната отчетност на гражданските дружества по аналогичен казус, дирекция „Данъчна политика“ при министерство на финансите, е изразила становище с писмо изх. № 24-00-59/16.02.2016 г.
При анализиране на доставките, извършвани между консорциума (гражданското дружество) и неговите съдружници следва да се изхожда от следната основна правна характеристика на дейността на гражданското дружество. Съгласно чл. 357 – 358 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в друго имущество. Доколкото активите са внесени за общо ползване, може да се направи обоснован извод, че предоставените на гражданското дружество машини, съоръжения и др., респективно персонала по „договор за наемане на персонал“ не могат да се ползват едновременно от него и от собственика им – съдружник в дружеството, за собствената му икономическа дейност.
Относно прилагането на ЗДДС:
В качеството си на стопански субект, извършващ независима икономическа дейност, гражданското дружество /консорциум/ представлява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и като такова формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 или чл. 99, ал. 2 от закона. Следва да се имат предвид и специфичните случаи на регистрация и дерегистрация по реда на закона. Като такъв случай е въведено задължение за регистрация по ЗДДС на неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, по аргумент на чл. 132, ал. 5 и ал. 6 от закона (в сила от 01.01.2017 г.).
Консорциумът извършва възмездни доставки на стоки и/или услуги в изпълнение на дейността си, като издава данъчни документи и начислява ДДС, води данъчни регистри по реда на чл. 124 и подава справки-декларации.
Доколкото при създаване на неперсонифицирано дружество, внесеното от съдружниците е за постигане на обща цел и не се дължи възнаграждение, то същото няма характер на доставка на стока по смисъла на чл. 6, съответно на услуга по смисъла чл. 9 от ЗДДС (става въпрос по скоро за внасяне на права, доколкото трудно може да се говори за внасяне на услуга към момента на създаване на неперсонифицираното дружество). Това произтича както от факта, че няма насрещност на престациите, така и от липсата на възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2017 г.) изрично е уредено, че не е доставка на стока или услуга внасянето на стока или услуга от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество и при условие, че изрично не е договорено възнаграждение. В ал. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че за получените стоки или услуги, по ал. 1, внесени за общо ползване, за неперсонифицираното дружество не възникват права и задължения по този закон. Съдружникът, който внася стоките или услугите, изпълнява всички права и задължения по този закон във връзка с използването им от неперсонифицираното дружество, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
Следва да се има предвид, че обикновено услугите и бъдещия труд предоставени от съдружниците на консорциума съгласно договора за учредяване на консорциума са свързани с изпълнението на задачата, за която е създаден, така че за тях не е относим режима, който се прилага спрямо внесеното имущество.
В този смисъл е и Решение от 29.04.2004 г. на Съда на европейските общности, Пети състав, по Дело С-77/01 Empresa de desenvolvimiento mineiro SGSP SA (EDM) срещу Fazenda publika, според което извършените доставки в рамките на консорциума трябва да се разглеждат като обикновени доставки за целите на ДДС. Като основен разграничителен критерий в случая е поставено получаването на възнаграждение за извършената работа. Според СЕО за това което е възложено в рамките на консорциума на членовете не се дължи възнаграждение, но за сметка на това, за извършената работа над това, което им е определено, те получават възнаграждение.
С оглед посоченото, когато доставки на стоки или услуги се извършват от участник в консорциума, същите следва да се фактурират на консорциума и, спрямо тях ще важат общите правила на ЗДДС. В общия случай това са доставки, които се реализират след подписване на договора за учредяване на консорциума или такива, които са извън общата цел.
В този смисъл няма правна логика участника в неперсонифицираното дружество да бъде подизпълнител на същото това дружество по изпълнение на общата цел, която е заложена в учредителния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗДДС (в сила от 01.01.2012 г.) при доставка между свързани лица за данъчна основа ще се приема пазарната й цена само в изрично изброените случаи. Във всички останали случаи при определянето на данъчната основа при доставки между свързани лица, следва да се приложат общите разпоредби на чл. 26 от ЗДДС, като се включи всичко, което е договорено като възнаграждение.
С оглед на изложената в запитването фактическа обстановка, ще се извършват строително-ремонтни работи по язовирна стена на язовир „С“, т.е. на територията на България. Като се има в предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона, то следва да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото, където се намира недвижимия имот, т.е. на територията на страната и в тази връзка следва да бъде начислен ДДС.
Предвид поставеният въпрос относно фактуриране на услугите от подизпълнителите на съответния партньор в консорциума и с оглед неизяснената фактическа обстановка относно дейността на съответния партньор, то изразяваме становище при наличието на няколко хипотези:
1. В случай, че съответният партньор в консорциума получава възнаграждение за извършените услуги свързани с недвижимия имот на територията на страната и формира постоянен обект на територията на страната, по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, то той ще се счита за лице установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС. За него ще са приложими общите правила на ЗДДС – задължение за регистрация по ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит и задължение за начисляване на ДДС за облагаемите доставки към консорциума, по аргумент на чл. 12 от ЗДДС. Обръщаме внимание, че при определяне на оборота за регистрация по реда на ЗДДС, следва да имате предвид сумата на общият облагаем оборот и от други дейности от територията на България.
2. В случай, че съответният партньор в консорциума получава възнаграждение за извършените услуги свързани с недвижимия имот на територията на страната и няма постоянен обект на територията на страната, то за него ще е приложим чл. 81 от ЗДДС и ще възникне право на възстановяване на данък на лице неустановено на територията на страната и ще е приложима Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/2009). Обръщаме внимание, че в този случай за консорциума ще възникне задължение за самооблагане, т.е. данъкът ще е изискуем от получателя на доставката в съответствие с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Относно прилагането на ЗКПО:
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗКПО за целите на този закон неперсонифицираните дружества се приравняват на юридическите лица. Отделните участници (страни) – съдружници в дружеството не се облагат пряко за печалбите си, реализирани от дейността на същото. Тяхното данъчно облагане се реализира чрез данъка върху дивидентите, регламентиран с чл. 194 от ЗКПО, във вр. с § 1, т. 4, буква „б“ от ДР на с.з.
По смисъла на чл. 2, т. 4 на Закона за счетоводството (ЗСч), неперсонифицираните дружества са предприятия. Следователно, гражданските дружества /консорциуми/, учредени по реда на ЗЗД, следва да водят отделно счетоводство по общите правила на счетоводното законодателство и стандарти.
Между съдружника и неперсонифицираното дружество (консорциума), възникват отношения по повод предоставени активи и/или продадени активи. Отношенията във връзка с предоставените активи и поетите договорни отношения за съвместно контролираната единица представляват дела на съдружника в неперсонифицираното дружество. Срещу този дял съдружникът очаква приходи от резултата от дейността на съвместно контролираното предприятие, т.е. очаква доходи от дивиденти и от печалбите на неперсонифицираното дружество.
Стопанските операции между съдружника и неперсонифицираното дружество надхвърлящи или намиращи се извън договореното, съгласно договора за неперсонифицираното дружество (консорциум), са операции за продадени стоки и извършени услуги по общия ред между контрагенти. Извършените стопански операции са срещу насрещна престация, за което прихода е от продадена стока, извършена услуга. Същите следва да се смятат за сделки между свързани лица (между данъчно задължено лице и съдружник в него) и за целите на данъчното облагане същите следва да се отчитат по пазарни цени.
Относно отчитането на сделките между съдружника и съвместно контролираното предприятие правилата в СС 31 и тези в МСФО 11 са аналогични, по аргумент на т. 8 от СС 31 и § 22 /Б 34-Б 37/ от МСФО 11.
Предвид поставеният въпрос относно фактуриране на услугите от подизпълнителите на съответния партньор в консорциума и с оглед неизяснената фактическа обстановка относно дейността на съответния партньор, то изразяваме становище при наличието на няколко хипотези:
1. В случай, че съответният партньор в консорциума получава възнаграждение за извършените услуги свързани с недвижимия имот на територията на страната и осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ДОПК, то за него ще са приложими общите правила на ЗКПО. Същото ще е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и подлежи на облагане печалбата на чуждестранното юридическо лице от място на стопанска дейност в България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност.
2. В случай, че съответният партньор в консорциума не извършва търговски сделки с място на изпълнение на територията на страната и не формира място на стопанска дейност, по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ДОПК, то за него данъчно облагане се реализира чрез данъка върху дивидентите, регламентиран с чл. 194 от ЗКПО, във вр. с § 1, т. 4, буква „б“ от ДР на с.з.
По втори въпрос:
Доходи от дялови участия от неперсонифицирани дружества има характер на дивидент съгласно § 1, т. 4, б. „б“ от ДР на ЗКПО.
В този смисъл разпределената печалба от консорциума представлява дивидент. Данъчното облагане се реализира чрез данъка върху дивидентите, регламентиран с чл. 194 от ЗКПО, във вр. с § 1, т. 4, буква „б“ от ДР на с.з. С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице, чрез място на стопанска дейност.
Следва да се посочи, че изключение от това правило е регламентирано в чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък при източника дивидентите и ликвидационните дялове разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
Доколкото и трите партньора в гражданското дружество са от страни членки на Европейския съюз, то с оглед на изложеното, доходите от разпределение на печалбата няма да се облагат с данък при източника.
Следва да имате предвид, че при възникване на допълнителни дейности и съответно приходи, няма пречка разпределението на печалбата може да се извърши, съгласно друго допълнително договаряне между съдружниците. В аргумент за възможността за промяна на разпределението на печалбата, следва да имате предвид освен гореизложеното и разпоредбите на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 361 от ЗЗД е регламентирано, че ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. В изречение второ от същата разпоредба, изрично е посочено, че недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.
Относно прилагането на ЗДДФЛ
По трети въпрос:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка следва да се уточни, че по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България, са от източник в Република България. Това означава, че същите подлежат на облагане по предвидения в ЗДДФЛ ред, включително когато получателят им е чуждестранно физическо лице.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, като понятията “трудово правоотношение“ и „работодател“ са ясно дефинирани в самия данъчен закон.
Съгласно § 1, т. 26, б. „е“ от ДР на ЗДДФЛ „трудови правоотношения“ са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
По смисъла на § 1, т. 27, буква „а“ от ДР на ЗДДФЛ „работодател“ е чуждестранното лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Чуждестранните лица, които не се считат за работодатели по смисъла на закона, т.е. не попадат в обхвата на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, нямат задълженията, присъщи за работодателите – да определят, удържат и внасят данъка върху доходите по трудови правоотношения. Поради тази причина, изрично в нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „е“ от допълнителната разпоредба на закона, да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Чуждестранните юридически лица – съдружници в Консорциума, доколкото не формират място на стопанска дейност в България, не могат да се определят като работодатели по смисъла на § 1, т. 27, буква „а“ от ДР на ЗДДФЛ, поради което нямат задължение за внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самите чуждестранни физически лица, наети от съдружниците в Консорциума, които полагат труд на територията на България и чиито доходи са от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ.
Следва да имате предвид, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).
В действащите СИДДО се срещат незначителни различия, но по принцип е предвидено, че доходите от трудови правоотношения се облагат там, където е положен трудът, освен ако едновременно не са изпълнени три броя изисквания. Тези изисквания са съответно физическото лице да пребивава в България под 183 дни (в календарна година или всеки дванадесетмесечен период), работодателят да не е лице местно на България и възнаграждението да не е за сметка на място на стопанска дейност в България.
По четвърти въпрос:
Не е от компетентността на НАП да изразява становище относно законосъобразно ли е сключването на договор за предоставяне на персонал между Консорциума и неговите членове (по силата на този договор съдружниците ще изпращат в България свои служители в полза на Консорциума, които ще изпълняват включени в предмета на проекта строително-ремонтни дейности). За становище по този въпрос следва да се обърнете към Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
В случай, че МТСП изрази становище, че е законосъобразно сключването на договор за предоставяне на персонал между Консорциума и неговите членове, е необходимо да се имат предвид следните разпоредби на ЗДДФЛ:
Съгласно § 1, т. 27, буква „а“ от ДР на ЗДДФЛ за работодател се смята лицето, получател по услугата за предоставяне на персонал, когато са налице следните условия: получателят на услугата е местно лице, чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност на територията на страната или търговско представителство по Закона на насърчаване на инвестициите (ЗНИ), а доставчик по услугата е чуждестранно лице. Следователно Консорциумът се явява работодател по смисъла на посочената разпоредба, доколкото е местно лице и получава персонал от чуждестранно лице (съдружник в Консорциума).
По смисъла на § 1, т. 26, буква „ж“ от ДР на ЗДДФЛ „трудови правоотношения“ са правоотношенията между работодател по т. 27 от ДР на ЗДДФЛ и български или чуждестранни физически лица, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодател и трето лице. Това означава, че за данъчни цели е налице трудово правоотношение между приемащото работниците лице и съответните физически лица.
Следователно източникът на дохода за физическите лица, наети от съдружниците в Консорциума, които ще полагат труд в България в полза на Консорциума по силата на договор за предоставяне на персонал, е от трудови правоотношения съгласно §1, т. 26, буква „ж“ от ДР на ЗДДФЛ.
Доколкото чуждестранното лице (съдружник в Консорциума, който предоставя персонал) не е работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ и не е задължено да удържа и внася данък върху изплащаните възнаграждения, подлежащи на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ, задължението за удържане и внасяне на данъка е за лицето, получател по договора за предоставяне на персонал, в случая Консорциумът. Тъй като същият се явява работодател съгласно посочената разпоредба за него възниква задължение да определя, удържа и внася данъка върху доходите по трудови правоотношения, изплатени от трето лице.
По пети въпрос:
В случай че чуждестранните специалисти, които извършват строително-монтажна дейност в България, прекратят трудовите си договори с членовете на Консорциума и сключат трудов договор по Кодекса на труда (КТ) с Консорциума, ще е налице трудово правоотношение за целите на § 1, т. 26, буква „а” от ДР на ЗДДФЛ, като в този случай Консорциумът ще се счита за работодател по смисъла на §1, т. 27, буква „а“ от ДР на ЗДДФЛ, съответно ще има задължения да определя, удържа и внася данъка върху доходите по трудови правоотношения.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, са от източник в Република България. Предвид на това и на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ, независимо дали физическите лица се дефинират като местни или като чуждестранни лица по смисъла на чл. 4 и 5 от ЗДДФЛ, те ще са носители на задължението за данъка за доходите от конкретното трудово правоотношение. В случая облагането по реда на ЗДДФЛ не противоречи на СИДДО, доколкото същите предвиждат облагане в държавата, в която се полага трудът, когато възнаграждението се плаща от работодател – местно лице на България (чл. 14, ал. 1 и 2 от Спогодбата с Румъния, съответно чл. 15, ал. 1 и 2 от Спогодбата с Унгария и с Холандия).
Следва да се има предвид, че по въпросите, касаещи прилагането на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, компетентна да изрази становище е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.
По шести въпрос:
Отговорът на този въпрос се съдържа в изложеното по-горе по материалните закони (ЗДДС и ЗКПО) по първи въпрос.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че ако чуждестранно лице е получател по услуга за предоставяне на персонал и възлага на работниците и/или служителите работа, за изпълнението на която се полага труд на територията на страната, трябва да се извършва конкретна преценка, дали при осъществяването на дейност чрез този персонал не се покриват критериите за възникване на място на стопанска дейност на територията на страната. Освен приложението на § 1, т. 5 ДР на ДОПК следва да се имат предвид и евентуално приложимите разпоредби на СИДДО, по които РБ е страна.
Същевременно следва да се има предвид, че когато чуждестранно лице предоставя персонал на местно лице, поради факта, че резултатите от положения от персонала труд възникват директно в патримониума на приемащото го лице, не е възможно предоставящото го чуждестранно лице да формира място на стопанска дейност в България чрез действията на така предоставения персонал /в този смисъл и решение на ВАС № 14602 от 29.12.2008 г./.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.