Становище на НАП с Изх. №20-00-531 от 11.01.2017 г.

Изх. №20-00-531
11.01.2017 г.

чл. 29, ал. 1, т. 2 , б. „б” от ЗДДФЛ

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-531/12.12.2016 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, журналист на свободна практика, е сключило договор със Сдружение „AAA“, с който му е възложено да изготви за печат книга–алманах. С издадената книга авторът прави изследване за личния принос на националните състезатели, мъже и жени, към националния тим в трите най-големи официални международни прояви: олимпийски игри, световни и европейски първенства от създаването на ММММ: наши дни: 1111 г. – 1111 г. Същото изследване е направено и за състезателите, мъже и жени, към клубния им отбор-шампион в държавното първенство, от неговото начало до днес: 1111 г. -1111 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Обект ли е на авторското право издадената от лицето книга-алманах, както и всички авторски материали, създадени във връзка с професионалната дейност като журналист по граждански договор?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) не предвиждат процесуалната възможност орган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
Поставените от Вас въпроси по приложимостта на чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са от изключителната компетентност на Министерството на културата. Във връзка с това запитването е препратено по компетентност до Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата.
Настоящото становище има за цел да посочи двата режима на данъчно облагане в зависимост от това дали издадената от физическото лице книга и авторски материали, създадени във връзка с професионалната му дейност като журналист, са обект на авторското право или не.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. На основание т. 3 от посочената правна норма на ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто.
В разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ са изброени лицата, които подлежат на облагане като лица, упражняващи свободна професия, ако осъществяват за своя сметка професионална дейност, самоосигуряващи се лица са по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и не са регистрирани като еднолични търговци. По силата на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29 (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Предвид посочените разпоредби, придобитите доходи могат да се третират като доходи от упражняване на свободна професия (при условие, че лицето е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, осъществява за своя сметка професионална дейност и не е регистриран като едноличен търговец) или да бъдат квалифицирани като доходи от извънтрудови правоотношения (граждански договор).
Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и др.) се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Доходите по чл. 29 от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Тези доходи се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като за доходи, придобити през 2016 г., срокът за подаване на декларацията е до 30 април 2017 г.
Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане. Физическото лице, придобило тези доходи, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Когато платецът на дохода не е задължен за авансовото облагане на тези доходи, задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, придобило дохода, което е длъжно да подава и декларация по образец за дължимите данъци па чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължимите данъци.
Облагането и декларирането на авторските и лицензионните възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, е идентично с това на доходите от упражняване на свободна професия и възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Единственото различие е, че при определянето на облагаемия доход придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 , б. „б” от ЗДДФЛ. Тези доходи се посочват Приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО, „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Следователно по отношение на данъчното облагане следва да се има предвид, че авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведения, обект на авторско право по смисъла на ЗАПСП, се облагат като придобития от лицата доход се намалява със 40 на сто разходи за дейността.

Оценете статията

Вашият коментар