Изх. №53-00-236
15.11.2017 г.
чл. 26 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Г“ ЕАД в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, предоставя услугите пренос и достъп до мрежата по цени определени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/.
Описано е, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) са въведени два вида клиенти на електрическа енергия – битови и небитови, респективно КЕВР определя различни цени на услугата пренос през разпределителната мрежа на тези два вида клиенти.
Към преписката е приложено писмо № Е-13-47-54/13.09.2017 г. на КЕВР относно „Оповестяване на създадената от КЕВР практика при решаване на спорове по жалби на клиенти срещу електроразпределителните дружества относно предназначението на ползваната в обектите електрическа енергия“. В тази връзка дружество е описало своето разбиране, че преценката по какви цени следва да се предоставя услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, следва да бъде предназначението на обекта по смисъла на Закона за управление на територията (ЗУТ), а не съобразно желанието на клиента ползващ съответния обект, каквото е становището на КЕВР.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. По какви цени, следва да се предоставя услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на физически лица декларирали, че ползват „ателие“, „магазин“ или друг търговски обект за домакинството си, без да се променя статута на обекта по реда предвиден в ЗУТ – по цени за битови клиенти или по такива за небитови клиенти?
2. По какви цени, следва да се предоставя услугата пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на физически лица декларирали, че притежаваните от тях „офиси“ се ползват за жилищни нужди за домакинството си, без да се променя статута на обекта по реда предвиден в ЗУТ – по цени за битови клиенти или по такива за небитови клиенти?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
За целите на данъчното облагане в ЗКПО са постановени общи правила по отношение на формиране на данъчния финансов резултат на задължените лица, които регламентират принципа на т. нар. независими пазарни отношения. С оглед на това, че описаните факти не навеждат към хипотеза на отклонение от данъчно облагане по смисъла на глава четвърта от ЗКПО, въпросът за определяне цената на услугите, извършвани от дружеството, не е предмет на данъчния закон.
В конкретния случай, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ комисията осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ на регулиране от КЕВР подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа. В тази връзка, поради липса на компетентност НАП не може да се ангажира с отговор, тъй като агенцията е компетентна да изразява становища само по запитвания, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по такива, чийто отговор изисква тълкуването на други закони.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.