Изх. №53-00-247
Изх. №53-00-250
22.01.2018 г.
Чл. 13, ал. 1, ал. 3, ал. 6 от ЗДДС
Чл. 63, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
През месец септември 2017 г. „Г“ ЕООД се договаря с дружество от Канарските острови за доставка на козметични продукти. Описано е, че доставчикът има валиден ДДС номер. Във връзка с доставката на 12.09.2017 г. е извършено плащане по проформа фактура. Стоката е пристигнала на Митница Русе на ………2017 г., като за нея не е плащано мито и ДДС в България и няма изготвена митническа декларация. Има транспортен документ от куриерско дружество, че стоката е получена на ……2017 г. Подали сте заявление за регистрация по ЗДДС и сте получили акт за регистрация по ЗДДС на 10.10.2017 г. На същата дата по електронната поща сте получили фактура от доставчика с дата 15.09.2017 г. и митническа декларация за платено ДДС от доставчика в Мадрид. Доставчикът иска да му възстановите платеното ДДС във връзка с покупката на стоките. По направеното запитване, допълнително сте изпратили фактура и митническа декларация, относно доставката на стоката от Канарските острови, които не са придружени с превод на български език.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се облага извършената доставка ?
2. Трябва ли да си самоначислите ДДС по доставката ?
3. Имате ли право на приспадане на данъчен кредит ?
4. Трябва ли да възстановите платеното ДДС на доставчика и ако трябва какъв документ да изискате за това ?
5. Коя е датата на данъчно събитие и в кой данъчен период следва да се отрази доставката ?
6. Нужни ли са други документи към извършената доставка ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи втори и трети въпрос:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
3. Възмездност на придобиването;
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка;
5. Придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Според ал. 3 на чл. 13 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава-членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал.3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл.13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето – придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. По силата на чл. 9, ал. 6 от Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.
В приложената към запитването фактура издадена на ……2017 г., без превод на български език, е видно, че същата е издадена от дружество, регистрирано за целита на ДДС в Испания с ДДС номер ESB……….. – …………… Предмет на доставката са стоки и „Г“ ЕООД е вписано като получател. Тъй като към датата на издаване на фактурата, „Г“ ЕООД няма регистрация за целите на ДДС и съответно няма валиден ДДС номер в България във фактурата за идентификация е посочен ЕИК от регистър БУЛСТАТ, без префикс BG. Извършена е справка в информационните системи на Национална Агенция за Приходите, при която се установи, че „Г“ ЕООД е регистрарано за целите на ЗДДС, считано от …….2017 г. В приложената митническа декларация от ………2017 г., без превод на български език, като изпращач/износител и адресат/вносител е вписано едно и също лице – испанското дружество от което закупувате стоките. От приложените документи не става ясно, дали стоките са внесени от „Г“ ЕООД или за негова сметка в другата държава членка – Испания, както и какви са договореностите между двете страни относно поемането на допълнителните разходи по доставката. Декларатор/представител е друго испанско дружество. От представената митническа декларация става ясно, че вносът на стоката е оформен в Испания, за което стоката е декларирана под митнически режим 4900 – Допускане за крайна употреба на стоки и е начислен/платен ДДС в размер на 21%. Следва да се има предвид, че ако представителят пред митница (в случая митница в Испания) не извършва вноса на стоките за сметка на „Г” ЕООД, движението на стоките не попада в хипотезата на чл.13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба, а за Вас ще е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
От гореизложеното, може да се направи извод, че дори и да е приложима някоя от посочените хипотези в чл. 13 от ЗДДС, при които е налице ВОП, за дружеството не възниква задължение да начисли ДДС по доставката, стига да не са налице предпоставките на чл. 99 от ЗДДС, тъй като към датата на получаване на стоките „Г ” ЕООД не е регистрирано за целите на ЗДДС. Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС се издава от регистрирано лице – получател по доставката, когато са изпълнени посочените в закона условия.
Доколкото, предвид описаното в запитването за конкретната доставка не възниква задължение за самоначисляване на ДДС и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС за ВОП, няма да има данък, който би могъл да бъде приспадан като данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
В запитването няма достатъчно информация относно това каква е договореността между двете страни, по отношение на разходите за доставката, за чия сметка са те и кой следва да заплати дължимите мита, ДДС и съпътстващи разходи по доставката, поради което не би могло с категоричност да се определи дали следва да бъде доплатено, платеното от доставчикът ДДС при вноса на стоката. Следава да имате предвид че ако дължите и платите на доставчика внесеното ДДС в Испания, тази сума следва да бъде прибавена към допълнителното възнаграждение за стоките.
За платената сума, следва да разполагате с документи които да удостоверяват платената от Вас сума и нейния характер.
По пети въпрос:
По силата на чл. 63, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната – в общия случай това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или датата, на която стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС бъде фактически предоставена.
Следва да имате предвид, че за определяне на датата на данъчното събитие от значение е договореният между страните по сделката момент на прехвърлянето на собствеността, както и условия на доставката. Важно е да бъде установено кога възниква правото на лицето, което придобива стоките, да се разпорежда с тях като собственик. От изложената фактическа обстановка в запитването и приложената към същото фактура, и митническа декларация, не може категорично да се даде отговор, коя е датата на данъчно събитие, тъй като това зависи от конкретните договорености от страните по сделката.
По шести въпрос:
За доказването на ВОП по чл.13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС са допустими всички относими доказателства и доказателствени средства, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като такива могат да бъдат например транспортни документи, търговски договори, търговска кореспонденция, съобщения за изпращане на стоките и други документи, удостоверяващи, че стоката е достигнала до местоназначението си и е предадена във владение на получателя.
В заключение следва да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон. При поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.