fbpx

становище по въпроси, свързани с прилагането на чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поставени от банка „………..“ АД

Изх.№ 24-39-27
Дата: 15.05.2019 год.
ДОПК, чл. 213

ОТНОСНО: становище по въпроси, свързани с прилагането на чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поставени от банка „………..“ АД

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 24-39-27/14.02.2019 г., са поставени следните въпроси:
1. Когато клиентът на банката получава суми от няколко източника, как следва да бъде определян размерът на несеквестируемата част във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК – по 250 лв. от всеки доход месечно или 250 лв. месечно от общата сума?
2. Ако клиент на банката получава сума от трудово възнаграждение, следва ли, във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК, да се приеме, че несеквестируема е от една страна сумата от 250 лв. за всеки член от семейството и от друга по 250 лв. месечно, тъй като същата сума е от трудово възнаграждение?
3. Законосъобразно ли е средствата, попадащи в обхвата на чл. 213, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, да се изплащат изцяло на длъжника, без значение от сумата и кога са постъпили по банковата сметка?
4. Когато трудовото възнаграждение или пенсията се получават по сметката на длъжника за няколко месеца наведнъж, каква сума следва да се изплати на лицето – 250 лв. или по 250 лв. за всеки от месеците, за които е изплатено възнаграждението/пенсията?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

По първи въпрос:
Разпоредбата на чл. 213 от ДОПК съдържа изчерпателно изброяване на обектите (вещи и вземания), формиращи пълния обхват на несеквестируемото имущество на длъжника, т.е. това, върху което се простира забраната за принудително изпълнение по реда на ДОПК. Правилата за несеквестируемост са относими само за физически лица, в това число и еднолични търговци, в случай че срещу тях е насочено принудително изпълнение. В кръга на това несеквестируемо имущество, като отделни негови обекти попадат и сумите:
* по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството (чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК);
* от трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия – в размер до 250 лв. месечно (чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК).
При наличие на няколко източника на доход от изброените в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК несеквестируемата част е в размер до 250 лв. месечно от общата сума, тъй като размерът 250 лв. е определен като гарантиращ минималния жизнен стандарт на длъжника, за да може с тези средства да покрива основните си потребности. В противен случай, ако се възприеме вариантът несеквестируеми да са по 250 лв. от всеки доход месечно, длъжниците, които получават доход от един източник и тези, които получават няколко дохода от различни източници биха били поставени в неравностойно положение.

По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК по недвусмислен начин регламентира възможността на длъжника за разпореждане до достигане на размера на съответна несеквестируема сума – до 250 лв. за всеки член от семейството, в рамките на периода от налагане до отмяна на запора, като изключва периодичност от приложното поле на нормата. Несеквестируемостта отпада, когато длъжникът се разпореди с максималния размер на тази сума.
Нормата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК визира самостоятелен обект на защита на имуществото на длъжника и изрично предвижда възможност за ежемесечно разпореждане със сума в размер до 250 лв., чийто произход е от трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията.
Когато сумите по чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, които гарантират минимален жизнен стандарт на длъжника, постъпват по запорираната му сметка, той може да се разпорежда с тях до следващо плащане с такъв произход. В случай че същите не бъдат използвани в посочения срок, лицето има право да се разпореди за целия период на действие на запора със сума в размер, определен по реда на чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година.

По трети въпрос:
Съгласно чл. 213, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК върху обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица, както и социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет не се допуска принудително изпълнение, като в ДОПК не е посочен размер на несеквестируема част, т.е. те представляват несеквестируем доход, независимо от техния размер. Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
Аргумент, че вземанията за социални помощи и обезщетенията по социалното осигуряване, независимо от периода на постъпването им, са несеквестируеми, се съдържа и в мотивите, формулирани в т. 13 от посоченото по-горе тълкувателно решение.

По четвърти въпрос:
По този въпрос също следва да се възприеме изложеното в тълкувателното решение, посочено по-горе. След като изплащането на трудови възнаграждения или пенсии за няколко месеца наведнъж е обусловено от забавяне на работодателя или Националния осигурителен институт, съответно натрупването им по сметка не е от спестявания на длъжника, т.е. длъжникът не е получавал периодично превод, следва да се съобразят ограниченията, въведени в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, и на длъжника да се изплатят по 250 лв. за всеки от месеците, за които е предназначено изплатеното възнаграждение/пенсия.
По аналогични на изложеното по-горе въпроси е изразено становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 24-38-81/02.12.2016 г., публикувано на интернет страницата на НАП, Рубрика „Въпроси и отговори“.

Изпълнителен Директор на НАП:
(ГАЛЯ ДИМИТРОВА)

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране по реда на ЗКПО на дарение на сдружение с нестопанска цел

1_92/02.11.2009Чл.31, 15,16 от ЗКПОотносно: данъчно третиране по реда на ЗКПО на дарение на сдружение с нестопанска целВъв връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. , относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,изразяваме следното становище:Поставени са въпросите: счита ли се за отклонение от данъчно облагане, дарение

запитване по ЗДДС

ОТНОСНО: запитване по ЗДДС В Дирекция ”ОУИ” –….. постъпи писмено запитване с вх. № …./ 08.08.2011 г. от , относно прилагането на ЗДДС. Изложена е следната фактическа обстановка:Дружеството е получател на стока по фактура от 30.05.2011г. с доставчик – словенска фирма, регистрирана по ДДС. Стоката, предмет на това придобиване е натоварена от склад на доставчика

ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.17, aл. 1,ЗДДС, чл.17, aл. 2

Изх. №23-22-65628.04.2017 г. чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДСчл. 21, ал. 2 от ЗДДС В запитването е изложена следната фактическа обстановка:Дружеството осъществява превози на товари за дружества установени в държави членки на ЕС. Към преписката е приложена фактура от австрийско дружество за заредено гориво. Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че австрийското

Документиране на лихви за просрочие.

ОТНОСНО: Документиране на лихви за просрочие.Във връзка с постъпило запитване вх. № …./21.05.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …, Ви уведомяваме следното:В запитването е изложената следната фактическа обстановка:Район «…» към Община …… получава документи – разписки за лихви за просрочване на плащане на «В и К» ЕООД и известие за лихви за

Данъчно третиране на дейността на застрахователен агент съгласно разпоредбите на ЗДДС

3_3441/14.11.2012г. ЗДДС, чл.47 ЗДДС, чл.73 ЗДДС, чл.96 Относно: Данъчно третиране на дейността на застрахователен агент съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Според изложеното в него ЕООД е с основен предмет на дейност – „Застрахователно посредничество”. Има сключен договор за застрахователно агентство със ЗД „АБС”АД, за дейността по който получава комисионна, като

Наредба № Н-14/ 27.09.2006 г.за възстановяване на ДДС и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал

Изх. № 24-34-230Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно: Наредба № Н-14/ 27.09.2006 г.за възстановяване на ДДС и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персоналВъв връзка с Ваше писмо постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-230/14.03.2007г. е поставен въпрос:Консулствата, ръководени от почетни консулски длъжностни лица имат ли право

сключения договор за заем с чуждестранно юридическо лице и неизяснената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:

553-00-70/08.03.2011г. ЧЛ.117 ОТ ЗДДС ЧЛ.82, АЛ.2,Т.3 ОТ ЗДДСВ подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ са поставени въпроси по ЗДДС във връзка с изплащане на лихви по договор за заем към чуждестранно юридическо лице.Изложена е следната фактическа обстановка:През 2011 г. сте сключили договор за заем с дружество от Германия. Договорът е за срок от 5 години,

ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 3,ЗЗО, чл.39, aл. 5,ЗЗО, чл.34, aл. 1, т. 2

5_23-22-1698/15 .07.2011 г. чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗОчл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗОчл. 39, ал. 5 от ЗЗОФактическа обстановкаАрменска гражданка със статут на продължително пребиваваща в Република България е подала молба за разрешаване на дългосрочно пребиваване. От компетентните органи изискват от същото лице да представи удостоверение за непрекъснат здравен статус, обосновавайки се с

Scroll to Top