Изх. №М-24-33-153
Дата:17.01.2012 год.
Регламент (ЕИО) № 1408/71, чл. 14(2)(б)(i)
Относно: Становище относно приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № М-24-33-153/22.12.2011 г. по описа нана(НАП), изразявам следното принципно становище:
Съгласно информацията, съдържаща се в подаденото писмено запитванешвейцарският гражданин ще полага труд като наето лице на територията на България за работодател в Швейцария, чието седалище се намира в Конфедерация Швейцария. В страната лицето ще извършва част от задълженията си към швейцарския работодател, като периодично във връзка с работата ще пътува до Конфедерация Швейцария. В запитването липсват данни за това в коя държава то се счита за обичайно пребиваващо по смисъла на чл. 1 “з“ от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (България, Конфедерация Швейцария или трета страна), както и дали извършва друга дейност като наето или самостоятелно заето лице, освен въпросната.
Предвид гореизложеното за лицето ще намерят приложение Регламент (ЕИО) № 1408/71, който координира социалноосигурителните схеми на държавите-членки с цел улесняване на миграцията на работници и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71.
Разпоредбите, регламентиращи кое законодателство следва да се приложи при трансгранични ситуации, спрямо лица, които попадат в приложното поле на Регламент 1408/71, се съдържат вдял втори на Регламента„Приложимо законодателство” от същия.Основно принцип при определяне на приложимото законодателство за лицата, които попадат в персоналния обхват на регламента е, че те са подчинени на законодателството на само една държава-членка.Следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕИО) № 1408/71 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Поради наличието на трансгранична и при условие, че извършваната дейност в случая може да бъде определена като работа на територията на две държави-членки, спрямо лицето приложение може да намери разпоредбата на чл. 14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 съгласно която лице, което е обичайно наето от един работодател за работа на територията на две или повече държави-членки, е субект на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на територията на тази държава-членка.
Терминът “пребиваване“ се дефинира като “обичайно пребиваване“ съгласно чл. 1 “з“ от Регламента. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговият обичаен център на жизнени интереси. Критериите за определяне на обичайното пребиваване на дадено лице са:
– Продължителността и непрекъснатостта на пребиваването на територията на съответната държава-членка;
– Естеството и характерът на осъществяваната трудова дейност;
– Основният център на интересите на лицето (жилищното положение и по-специално постоянният му характер, семейното положение и роднинските връзки, упражняването на дейности, които не са платени, държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане);
– Намерението на лицето, определено въз основа на изследване на предходните критерии, н особено причините за неговото преместване.
Предвид гореизложеното, ако лицето обичайно пребивава на територията на Конфедерация Швейцария, то за него като приложимо може да се определи законодателството на тази държава ( чл. 14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71).
Съгласно чл. 12а от Регламент (ЕИО) № 574/72 лице, което упражнява трудова заетост на територията на две или повече държави-членки, следва да уведоми за това положение институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивава. Институцията, определена от компетентния орган на тази държава-членка, издава на съответното лице удостоверение (Е 101), в което се посочва, че лицето е подчинено на законодателството на въпросната държава-членка и изпраща екземпляр от удостоверението на институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка, на чиято територия съответното лице упражнява част от дейността си.
В чл. 17 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 е създадена възможност при определени условия и по взаимно съгласие институциите по приложимо право на държавите-членки да се споразумяват за изключения от предвиденото в чл. 13-16 от регламента, ако това е в интерес на осигуреното лице. Предназначението на изключенията по чл. 17 от Регламент (ЕИО) е да се избягват неблагоприятните последици, които могат да възникнат от преходите между осигурителните системи на държавите-членки или от определеното като приложимо осигурително законодателство за трудово активните липа в трансгранични ситуации.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘