законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.

Изх. №М-24-32-16
Дата:19.05.2012 год.
Регламент 883/2004, чл. 13;
Регламент 883/2004, чл. 14;
КСО, чл. 4.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ……….. год. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Предвид описаната от Вас фактическа обстановка, в новоучредено търговско дружество единият съдружник е гръцки гражданин. Същият живее и се осигурява в Гърция, където има регистрирана фирма. Въпросът, който задавате е следва ли за посоченото лице да се внасят задължителни осигурителни вноски в качеството му на съдружник в дружеството „……………” ООД.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.).
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се изясни дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията “самостоятелно заети лица”- самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Лицето, за което е отправено запитването, може да бъде третирано като заето лице или съответно самостоятелно заето лице с оглед прилагането Дял II от Регламент № 883/2004 единствено ако притежава качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО.
В случаите, когато лицето упражнява трудова дейност в качеството му на съдружник в търговско дружество и притежава качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, то същото се разглежда като упражняващо дейност като самостоятелно заето лице в България с оглед определяне на приложимото законодателство.
Тъй като описаната в запитването Ви фактическа обстановка е непълна, в настоящето писмо се разглежда единствено хипотезата, в която посоченото лице осъществява трудова дейност в две държави-членки в качеството му на самостоятелно заето лице.
Когато лицето упражнява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки, се прилага разпоредбата на чл. 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 – лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави – членки, е подчинено на законодателството на:
– държавата-членка по пребиваване, в случаите, когато самостоятелно заетото лице осъществява значителна част от дейността си в тази държава (чл. 13(2)(а) от Регламент 883/2004).
– държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му – в случаите, когато самостоятелно заетото лице не пребивава в една от държавите-членки, в която осъществява значителна част от дейността си(чл. 13(2)(б) от Регламент 883/2004).
Дефиниция на „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на регламента са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009.
„Мястото на съсредоточаване на дейността”, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се определя като се вземат предвид всички аспекти на професионалната дейност на лицето и по-специално – местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността на упражняваната дейност, броят на предоставените услуги, намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства (чл. 14(9) от Регламент 987/2009)
„Значителна част от дейността като самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава–членка, като примерни критерии се вземат предвид оборотът; отработеното време; броят на предоставените услуги и/или доходът (чл. 14(8) от Регламент 987/2009).
В рамките на цялостната оценка, по-малък от 25 % дял по отношение на посочените критерии е показател за това, че в съответната държава-членка не се извършва значителна част от дейността.
При условие, че посоченото в запитването Ви лице пребивава в Гърция и осъществява значителна част от дейността си в тази държава, за него ще е приложимо гръцкото законодателство и задължителните осигурителни вноски ще се внасят в Гърция.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то трябва дауведоми за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 987/2009 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
В конкретната хипотеза, ако посоченото в запитването Ви лице пребивава по смисъла на регламента в Гърция, то има задължение да уведоми гръцката компетентна институция по приложимо право за обстоятелството, че осъществява дейност на територията на две или повече държави-членки. Последната определя приложимото за лицето законодателство в областта на социалната сигурност и при поискване издава съответния формуляр.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *