Изх. № 24-31-1
Дата:31.01.2013 год.
ТЗ, чл. 15
Относно: счетоводно и данъчно третиране при продажба на предприятие
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 24-31-1/02.01.2013 г., с което искате методологическо съдействие във връзка с решаване на казус, който се свежда до момента, в който следва да бъдат признати счетоводните приходи от продажба на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) и по-конкретно дали това следва да стане в годината, през която е сключен договорът за продажба на предприятието – 2009 г., или през 2010 г., когато е определена окончателната цена по договора и сделката е вписана в Търговския регистър. Установено е, че за анализирания период ревизираното данъчно задължено лице е прилагало НСФОМСП.
Така поставеният въпрос е пряко свързан с прилагането на счетоводното законодателство, поради което на основание чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник нае отправено запитване до Дирекция “Данъчна политика“ при , която е оторизирана да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
С писмо Изх. № 16-12-9/25.01.2013 г., копие от което прилагаме, Дирекция „Данъчна политика” при МФ изразява принципно становище в следния смисъл:
Със Закона за счетоводството (ЗСч) се уреждат изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи в предприятията в Република България. Съгласно чл. 4 от ЗСч счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на закона при съобразяването със седем основни счетоводни принципи. В т. 5 на ал.1 от чл. 4 е посочено, че предприятията трябва да спазват принципа на „предимство на съдържанието пред формата“ като отразяват счетоводно сделките и събитията съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, ане формално според правната им форма.
В случаите на продажба на предприятие по реда на чл. 15 от ТЗе важно да се обърне внимание, че под термина “предприятие” в ТЗ се разбира имуществото на дружеството, а не “предприятие” по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч. Съгласно търговското законодателство, имуществото на търговеца, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е обособено от собственика си и може да бъде предмет на сделка. Формата за действителност на сделката – извършено прехвърляне на предприятие, определена от ТЗ, е договор в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните. На основание чл. 16, ал. 1 от ТЗ прехвърлянето се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и по партидата на правоприемника.
Вписването има оповестително действие и датата на вписване не следва да бъде приета за момента, от които в действителност се прехвърля собствеността или контрола.
При разглежданата “сделка с предприятие“ обект на счетоводно отчитане са:
?при продавача – отписване на продаденото имущество и отчитане на резултата от сделката;
?при купувача – включване на закупеното имущество в баланса.
В счетоводен аспект, при прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ за дата на прехвърляне следва да се приеме датата на сключване на договора, тъй като това е датата, на която в действителност се прехвърля собствеността или контролът върху предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ако в договора не е уговорено друго, в съответствие със счетоводния принцип ”предимство на съдържанието пред формата”. В този смисъл е и писмо на НАП Изх. № 2-23 от 05.01.2012 г.
От изложената фактическа обстановка в запитването и от гореизложеното, дирекция „Данъчна политика” счита,че прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ е “сделка с предприятие“, при която се осъществява покупко – продажба. При продавача се отчита финансов резултат от сделката, а при купувача се отчита придобиването на обособено имущество в рамките на дължимата или платената цена, от датата, на която в действителност се прехвърля собственосттавърху придобиваното предприятие, тоест от датата на сключване на договора.
По отношение на данъчното третиране по реда на ЗКПО в анализирания случай изразявам следното становище:
Фундаменталният принцип, заложен в ЗКПО, по отношение на определянето на данъчния финансов резултат е, че той се базира на счетоводния финансов резултат, който се преобразува за данъчни цели с конкретно посочени в ЗКПО счетоводни приходи, разходи или други суми. Предвид това, че по отношение на признаването за данъчни цели насчетоводните приходи от продажба на предприятие ЗКПО не предвижда отклонение от счетоводните правила, следва да се приеме, че счетоводните приходи е следвало да бъдат отчетени, съответно – признати за данъчни цели, в данъчния период (календарната година), през който е сключен договорът за продажба на предприятието (2009 г.).
Приложение: съгласно текста.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘