3_1548/26.05.2010г.
ЗКПО, чл.10
Относно: счетоводно отчитане на ваучери за обучение
В запитването освен въпроса за задължителна регистрация по ЗДДС се поставя и въпрос относно счетоводното отчитане на ваучери за обучение. Съгласно чл. 25, т. 15 от Устройствения правилник наДирекция „Данъчна политика” изготвя становища по въпросите за практическото прилагане на счетоводното законодателство. Предвид така установената компетентност запитването е изпратено за становище на Дирекция „Данъчна политика” при МФ.
Съобразявайки се с посоченото в запитването и приемайки, че предприятието прилага като счетоводна база Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), Дирекция „Данъчна политика”изразява следното становище:
В конкретната фактическа обстановка е налице Споразумение по чл.7, ал.7 от ПМС № 251 от 21.10.2009г., чрез което Агенцията по заетостта (АЗ) възлага на ЕТ да извършва обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Разпоредбите на т. 4.1. от Общите условия към приложеното Споразумение на основание чл.7, ал.7 от ПМС №251 от 21.10.2010г. дефинират ваучерите като поименни ценни книги с фиксирана номинална стойност в лева, издадени от АЗ и даващи право на притежателя да премине определено обучение. Въз основа на това и предоставената информация може да се заключи, че предоставените ваучери за обучение от АЗ са документ, даващ право на съответните приносители-физически лица да са потребители на услугата по обучение, извършвана от ЕТ. Следователно налице са преки взаимоотношения между АЗ и ЕТ по повод предоставянето на услуга по обучение. Предвид на това за ЕТ възниква вземане от АЗ срещу отчитане на приход, в размер на номинална стойност на ваучерите, за които е предоставено обучение. Признаването на прихода от услугата по обучение като текущ следва да се извърши през периода на обучението, за който се отнася, съгласно т.7 от Раздел „Б” от Приложението към СС 18 „Приходи”.
Въпросът относно това, дали ваучерите покриват разходите по извършване на обучението е въпрос свързан с фактическото определяне на себестойността на предоставяната услуга по обучението. Същата следва да се определи съобразно размера на всички преки и косвени разходи, свързани с предоставянето на услугата по обучението. В този смисъл номиналната стойност на ваучерите за обучение не може да се приеме за норматив по отношение начина за определяне себестойността на предоставяната услуга.
По отношение на документирането на извършената услуга „обучение” и въпреки спецификите в механизма на действие на ваучерите изискванията на счетоводното и данъчно законодателство за документална обоснованост на стопанските операции са съотносими в конкретния казус. В този смисъл по повод предоставянето науслугата към АЗ за ЕТ възниква задължение за съставяне на първичен счетоводен документ (например: фактура, протокол или друг документ) по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч). В конкретния случай допустимо е посочения документ в чл.4, ал.1, т.1 от Споразумението (Искане за плащане) да изпълнява ролятаи на първичен счетоводен документ, доколкото в последния се съдържат минималните законови реквизити, предвидени в ЗСч.
‘