Изх. №24-31-66
Дата: 14.07.2009 год.
ЗМДТ, чл. 14;
ДОПК, чл. 87;
ДОПК, чл. 108;
ДОПК, чл. 109;
ДОПК, чл. 173;
ЗОЗЗ, чл. 21 – чл. 24.
В отговор на поставените въпроси Ви уведомяваме:
I.1. Земеделските земи, на които е променено предназначението за неземеделски нужди загубват качеството си на такива и се превръщат в облагаеми имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Редът за промяна на предназначението на земеделски земи е регламентиран в глава пета „Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди“ от Закона за опазване на земеделските земи. Процедурата по промяна на предназначението на земеделски земи включва цяла поредица от действия, регламентирани в чл. 21 – чл. 24 ЗОЗЗ и приключва с влизане в сила на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. От момента на влизане в сила на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ земеделските земи загубват качеството си на такива и се превръщат в урегулирани имоти, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти.
2. Ветрогенераторите представляват не сгради, а машини, трайно
прикрепеникъмземята.Въпросътотносносчетоводнотозавежданена
ветрогенераторите е счетоводен, извън компетентността на органите по приходите
на НАП и следва да бъде отправен към Дирекция „Данъчна политика“ на МФ .
3. Въпросът по какъв ред следва да се декларират терени, предназначени за
жилищностроителство,принадлежащина
предприятия,върхукоитонее
построена жилищна сграда, е много спорен. От една странавъпросните терени
следва да се облагат по начина, по който това става, след като е построена
жилищна сграда, т.е. по реда на чл. 14 ЗМДТ върху данъчната им оценка. От друга
страна при липсата на жилищна сграда само предназначението трудно може да
определи един незастроен терен като „жилищен имот“. Аргументите, обаче,
натежават в полза на първото становище, първо, поради еднаквото данъчно
третиране на имота преди и след построяването на сградата и второ, няма никакъв
спор, че незастроен терен, предназначен за административни, производствени или
друг вид нежилищни сгради, се облага като „нежилищен имот“. Налага се извода,
че предназначението според ПУП е определящият критерий за разделението на
поземлените имоти на „нежилищни“ и „жилищни“.
4. Земеделската земя, на която е променено предназначението за жилищно
строителство, подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти от момента
на влизане в сила на решението на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. Декларира се и
се облага в съответствие с казаното по т. 3.
II. 1. Ако срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл, не може да бъде образуванопроизводствозаиздаваненаактзаустановяваненаданъчното
задължение, а при липсата на акт за установяване на данъчно задължение по местни данъци не могат да се предприемат действия по събирането им, тъй като липсва годно изпълнително основание .
Ал. 2 на чл. 108 ДОПК се отнася до случаите, в които данъчното задължение е установено с акт по чл. 106, ал. 1 или 107, ал. 3 ДОПК или с декларация по чл. 105 ДОПК, но не е установено с ревизионен акт и срокът по чл. 109, ал. 2 за издаване на ревизионен акт е изтекъл. Тогава установеното по реда на раздел първи задължение се счита окончателно установено.
Поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността, тъй като действията, прекъсващи давността са издаването на акт за установяване на публичното вземане или предприемането на действия по принудително изпълнение – чл. 172, ал. 2 от ДОПК, а поканата за доброволно изпълнение не е действие по принудително изпълнение.
2. Местните данъци и такси се събират по реда на ДОПК, съобразно чл. 4, ал. 2 и чл. 96, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно.
Следователно, при заличаване на юридическото лице след ликвидация, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
В тази връзка, чл. 87, ал. 1 от ДОПК предвижда на всяко регистрирано лице да се открие сметка. Обявяването на търговеца в ликвидация и заличаването му в Търговския регистър е основание за прекратяване на регистрацията на търговеца, съгласно чл. 86, ал. 2 ДОПК. След като се извърши прекратяването на регистрацията данъчната сметка продължава да се води и се приключва след погасяването на всички задължения – чл. 87, ал. 4 от ДОПК. По силата на чл. 168, т. 7 ДОПК публичното вземане се погасява при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение /има се предвид отговорността на членове на орган на управление или управител по чл. 18 – чл. 20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи по ТЗ/. След приключване данъчната сметка се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2 ДОПК.
3. За да бъдат предприети действия по събиране на местните данъци, е необходимо наличие на годно изпълнително основание, по смисъла на чл. 209 от ДОПК. Органите на общинската администрация могат да изпратят покана за доброволно изпълнение, ако задълженото лице не е погасило в законоустановения срок установеното по съответния ред задължение. Декларацията по чл. 17, ал.1 ЗМДТ представлява според насизпълнително основаниепо смисъланачл.209,ал.2,т. 2 ДОПК,аименно „декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци”. Такава е и декларацията за облагане с патентен данък по чл. 61н ЗМДТ. Не в този смисъл е трайно изразяваното от А ДВ становище, според което декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, подавана от предприятия за облагане на нежилищни имоти, не представлява годно изпълнително основание. Тъй като указанията по прилагането на ДОПК в частта, отнасяща се до принудително изпълнение на публични задължения се изготвят от АДВ, въпросът следва да се отнесе зарешаване до тази организация. Приусловие, чеот
АДВ поддържат още изразеното становище, задълженията следва да бъдат установени с ревизионен акт, за да бъдат предявени за събиране.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘