Изх. №24-31-63
Дата: 31.08.2009 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 83, ал. 3;
КСО, чл. 83, ал. 4.
ОТНОСНО: запитване вх.№ 1265/ 18.05.2009 г. на ТД на НАП-Русе, в което са поставени въпроси, свързани с дължимите лични осигурителни вноски на починало самоосигуряващо се лице-едноличен търговец
Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт. Осигурителните вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/.
Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация. Тъй като физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, те се считат за самоосигуряващи се и за осигурени лица по смисъла на КСО /чл.5, ал.2 и § 1, т.3, изр. трето от ДР на КСО/.
Осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице за рисковете общо заболяване, старост и смърт имат личен характер, което означава, че имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на лицето.
Независимо, че на основание чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ с направените задължителни вноски за пенсионни, здравни и други осигуровки, дължими от самоосигуряващото се лице, се намалява облагаемият доход на предприятието на едноличния търговец, правата и задълженията по задължителното обществено осигуряване възникват лично за физическото лице.
Наследниците на починалото осигурено лице не наследяват правата му на обезщетения по чл. 2, точки 1 – 7 от КСО и наследството не е обременено с неизпълнените задължения за задължителни осигурителни вноски.
Както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице, са погасени с факта на смъртта му, поради което не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците. Аргумент в подкрепа на това становище са и разпоредбите на чл. 83, ал. З и 4 от КСО, съгласно които отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия, а получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
Жалбоподателят като правоприемник на предприятието на починалия ……. ………… ще поеме само евентуалните задължения на правододателя като осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, но в разглеждания случай тази хипотеза не е налице, защото едноличният търговец не е имал задължение да внася осигурителни вноски за други физически лица.
При така изяснените обстоятелства и във връзка с практиката на ВАС, считаме, че при разглеждане въпроса за задълженията на самоосигуряващи се лица, породени от невнесени лични осигурителни вноски, когато самоосигуряващо се лице е едноличен търговец, но е починало, са възможни две хипотези:
При първата, когато към момента на смъртта на самоосигуряващото се лице, задълженията му от невнесени лични осигурителни вноски не са индивидуализирани по основание и размер, т.е липсва влязъл в сила ревизионен акт или подадена декларация от лицето, с която то само е определило размера на задължението си /чл.105 от ДОПК/, считаме, че не е допустимо с последващ смъртта акт да се установят такива задължения.
Съответно – за наследниците на починалото лице – едноличен търговец, не може да възникне задължение да внасят съответните суми, тъй като липсата на титул за установяването им приживе има за правна последица невключването им в наследствената маса като съвкупност от права и задължения.
В този смисъл е налице еднаква и непротиворечива практика на ВАС, 1-во отделение (примерно: решение № 6741/ 02.07.2003 г.; решение № 1444 от 19.02.2004 г.; решение № 10097 от 03.12.2004 г.). Такава е била и практиката на органите на НОИ до края на 2005 г.: „ Както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице се погасяват с факта на смърта му, поради което не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците, ако не са били установени приживе“ /писмо изх.№ 91-01-137/ 30.05.2005 г./
За втората хипотеза- когато задълженията за осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице са установени по основание и размер /с ревизионен акт или декларация/ преди смъртта му, както е и в запитването на колегите от ТД на НАП-Русе, до настоящия момент няма данни за практика на ВАС или изразено официално становище от органите на НАП или НОИ.
Както казахме и по-горе осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице са неразривно свързани с личността му и единствено лицето има задължение да ги внася и възможността да черпи правата, които са регламентирани в КСО.
В този смисъл липсата на съдебна практика за случаите, в които тези вноски са установени по основание и размер /с ревизионен акт или декларация/ преди смъртта на самоосигуряващото се лице не е основание за прехвърляне дължимостта на определените, но невнесени задължения на неговите наследници, тъй като личните права и задължения на самоосигуряващия се погасяват с факта на смърта му.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘