В Дирекция ОДОП –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-25-167/ 17.09.2014г., препратено по компетентност от ТД на НАП – Офис –
. Изложена е следната фактическа обстановка:
Общинско сдружение на малкия и средния бизнес – гр………….. е регистрирано по ЗДДС лице на 08.03.2004г. на основание чл.92 от ЗДДС /отм./ като изпълнител на проект по програма ФАР на ЕС.
На 16.05.2014г. ОСМСБ подписва Договор по проект …………………………….., като изпълнението на проекта е единствената дейност на сдружението към момента.
Съгласно указание № НФ-5/ 28.07.2014г. наследва да се определи ДДС по получените доставки като възстановим или невъзстановим данък.
Поставени са следните въпроси:
1.Тъй като регистрацията по ЗДДС на ОСМСБ е по вече отменения закон, към кой член на настоящия закон се приравнява?
2.Може ли да се третира ДДС по получените доставки за целите на проекта като възстановим?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Видно от изложеното,през 2004г. ОСМСБе бил основен изпълнител по договор с координиращ орган ИА ФАР във връзка с получена безвъзмездна помощ за осъществяване на проект „…………………………………..“, като са били налице основания за ползване на режима на чл.92 от ЗДДС /отм./. Съгласно тази норма, когато в международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и др.подобни, по които РБългария е страна, е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от ДДС, освобождаването се извършва по ред, предвиден в ППЗДДС.
Следва да се има предвид, че от 01.01.2007г. влезе в сила нов Закон за данък върху добавената стойност, който съгласно параграф 2 от ПЗР на ЗДДС отмени действащия до 31.12.2006г.
Съгласно параграф 4, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, всички лица, регистрирани по отменения Закон за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 и удостоверението за регистрация по чл. 104 се издават служебно.
По смисъла на параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗДДС, когато за регистрирано лице е възникнало основание за прекратяване на регистрацията в последния данъчен период преди датата на влизане в сила на този закон, лицето може да остане регистрирано по този закон, ако са налице основанията за регистрация по избор по този закон.
Предвид гореизложеното и доколкото липсва информация за облагаемия оборот към 31.12.2006г., именно на база оборота, регистрацията на ОСМСБ по ЗДДС в сила от 01.01.2007г. би могла да е задължителна – чл.96 от ЗДДС или по желание – чл.100 от ЗДДС.
В писменото запитване не е пояснен предмета на договора и какви са ангажиментите на сдружението, поради което изразяваме принципно становище.
Законът за данък върху добавената стойност е хармонизиран с европейското законодателство в областта на косвеното облагане и не ползва понятия като възстановим данък, съответно недопустим разход и невъзстановим данък, съответно допустим разход, нито пък е обвързан с програми по различни регламенти на Европейският съюз
Същевременно Регламентите, съдържащи разпоредби относно Структурните фондове и Кохезионния фонд, използват понятието „възстановим данък добавена стойност“.
Облагаемата доставка е доставка, извършена на територията на страната срещу съответно възнаграждение.
Доколкото регистрираните по закона лица, извършват облагаеми доставки със закупените стоки или услуги, то за платеният за тези стоки или услуги данък ще е налице основание да бъде приспаднат от дължимия от лицето данък за данъчния период.
При този механизъм на приспадане бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ определя начисленият му данък, по получени стоки и услуги или извършени плащания в изпълнение на проект, финансиран по оперативна програма като възстановим от бюджета, т.е. той се определя като недопустим разход за финансиране по оперативни програми.
Когато регистрираните по закона лица, използват закупените от тях стоки или услуги за извършване на освободени доставки или за дейност, която не е “независима икономическа дейност“ за платеният данък не възниква основание да бъде приспаднат. Невъзможността да се приспадне платеният данък за закупените стоки или услуги, може да се определи като невъзстановим данък т.е. допустим разход за финансиране по оперативни програми.
В указание № 91-00-502 от 27.08.2007 г. на МФ са регламентирани условията, които трябва да са налице, за да може да бъде определен данък добавена стойност като „недопустим“ или съответно като „допустим“ разход за финансиране по Оперативните програми. Аналогично е и указание № НФ-5 от 28.07.2014г.
Следва да се преценикакви ще са последващите доставки, за да може бенефициентите по програмата да определят данък върху добавената стойност съответно като възстановим или невъзстановим данък.
Доколкото в конкретния случай не е посочено в какво се изразява изпълнението на проекта, не можем да се ангажираме с конкретно становище относно възстановяване на ДДС по получените доставки.’