Басейн
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество има дейност – търговия с части за басейни. Същото закупува стока от Испания, която продава на дружество, регистрирано по ДДС в Естония, но стоката се транспортира директно от Испания до Полша, в логистичен център на клиента.
Във връзка с гореизложените обстоятелства, поставяте въпроса какво следва да бъде данъчното третиране на доставките, по които сте получател, респективно доставчик по смисъла на ЗДДС.
По повод на неясно изложената от Вас фактическата обстановка в запитването и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище:
Предвид обстоятелството, че в запитването не сте уточнили статута на доставчика на стоките в Испания са възможни следните хипотези на данъчно третиране:
Първата обхваща случая, в който Вашият доставчик е регистрирано по ЗДДС лице в Испания, и съответно стоките не са втора употреба.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени по възмезден начин между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка, респективно вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки, която единствено ще бъде освободена от данък съгласно първия под-параграф на чл.28а, част а, буква а) на Шеста директива.(Решение по дело EMAG Handle Eder, С-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09)
По отношение на мястото на изпълнение на тези две доставки, Съдът приема, че когато доставката, която е предмет на вътреобщностна пратка или превоз и от която следователно произтича вътреобщностното придобиване, облагано в държавата членка по местоназначение на посочената пратка или превоз, е първата от двете последователни доставки, за място на втората доставка се приема мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. държавата членка по местоназначение. В случаите, когато предмет на вътреобщностната пратка или превоз е втората от двете последователни доставки, за място на първата доставка, хипотетично извършена преди изпращането или превоза на стоките, се счита държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът на същите тези стоки.
Доколкото в случая на запитването, са налице две последователни доставки на стоки (покупка на стоки от Испания и последваща доставка към естонска фирма на територията на Полша), които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от Испания до логистичен склад на естонското данъчно задължено лице в Полша, за определяне на данъчното третиране на доставките, по които българското данъчно задължено лице е получател, съответно доставчик, следва да бъде установено към коя от доставките се отнася транспортирането на стоките.
В случай, че транспортът на стоките от територията на Испания до логистичния център на територията на Полша, е за сметка на българското данъчно задължено лице, и испанският доставчик не е уведомен за последващата доставка на същите стоки към естонския получател, бихме могли да считаме, че за българското дружество, което е предоставило своя идентификационен номер по ЗДДС, е налице придобиване, приравнено на вътреобщностно по смисъла на чл.62, ал.2 от материалния закон. При наличие на такова обстоятелство, данъкът е изискуем от придобиващия – българското данъчно задължено лице с издаването на протокол по чл.117, ал.2 от закона и отразяването му в Дневника за продажби за съответния данъчен период.
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от закона. В случай, че стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация) не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. Предоставянето на право на приспадане по общия ред в този случай би могло да лиши чл.62, ал.4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като се е ползвало от право на приспадане в страната (държавата членка, издала идентификационния номер), вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или транспорта. Това би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностното придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление. Ето защо, в тази хипотеза на придобиване, дружеството няма да приспадне данъчен кредит за начисления ДДС по вътреобщностното придобиване, при което стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната.
В случай, че транспортът на стоките е за сметка на естонската фирма, и испанската фирма е уведомена за това обстоятелство, следва да се приеме, че същата е знаела, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Испания. Поради това и на основание чл.31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и по аргумент от Решение на СЕС по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09, т.40, считам, че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Испания и за нея не е приложимо освобождаването, регламентирано в чл.138 от същата директива, доколкото транспортирането на стоките се отнася към доставката, по която българското дружество е доставчик. Лице – платец на данъка за тази доставка към българското лице, считам, че е испанското данъчно задължено лице, на основание чл.193 от Директивата за ДДС, независимо, че българското дружество може да е предоставило идентификационния си номер по ЗДДС. Предвид това, в случая за получената доставка от българското дружество, разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗДДС не е приложима, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.
Доколкото при доставката, извършена от българското дружество към естонското данъчно задължено лице, стоките се транспортират от територията на Испания, на основание чл.32 от Директивата за ДДС считам, че в този случай, същата ще е с място на изпълнение на територията на Испания, като по отношение на данъчното й третиране за целите на данъка върху добавената стойност следва да бъде приложено испанското данъчно законодателство. В тази връзка, както и с оглед задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в Испания, българското дружество следва да се съобрази с испанското данъчно законодателство.
При издаването на данъчния документ за доставката на стоките в тази хипотеза, в същия като основание за неначисляване на данъка следва да се посочи нормата на чл.17, ал.2 от материалния закон, и респективно този данъчен документ следва да бъде отразен в колона 23 на Дневника за продажби.
Друга хипотеза на данъчно третиране би възникнала в случай, че Вашия доставчик не е регистрирано по ДДС лице в другата държава членка от където започва транспортът на стоките (които не са втора употреба), в случая на запитването – от територията на Испания.
В такъв случай, за представляваното от Вас лице придобиването на стоките не би попаднало в хипотезата на вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13 от материалния закон. Ето защо при придобиването на съответните стоки, за дружеството няма да възникне задължение за самоначисляване на данъка чрез издаването на протокол по чл.117, ал.2 от същия нормативен акт. Въз основа на изложеното, получената от представляваното от Вас дружество фактура от доставчика в Испания не следва да намери отражение в отчетните регистри за съответния данъчен период.
Впоследствие, при фактурирането на доставката на същите стоки към Вашия клиент – естонската фирма на територията на логистичния й склад в Полша, ще бъде отново налице хипотезата на доставка с място на изпълнение – извън територията на нашата страна. Поради което, за българското дружество няма да е налице задължение за начисляване на данъка в издадения от същото данъчен документ към неговия клиент – естонската фирма. Същият следва да намери отражение в колона № 23 на Дневника за продажби за периода през който е възникнало данъчното събитие, респективно е станал изискуем данъка върху добавената стойност. Обръщам внимание, че и в тази хипотеза на доставка, представляваното от Вас дружество трупа оборот за регистрация на територията на другата държава членка,9 от където започва транспорта на стоките или бива прехвърляна собствеността върху стоките, в зависимост от това за коя от доставките се отнася транспортът на стоките.
В хипотезата на получена или извършена доставка на стоки втора употреба, представляваното от Вас данъчно задължено лице следва да се третира като дилър на стоки втора употреба. Като такъв, за него са приложими разпоредбите на Глава седемнадесета от материалния закон, а именно – специалният ред на облагане на маржа на цената.
В заключение, следва да имате предвид, че съвкупната преценка на доказателствата по конкретни доставки е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на евентуално ревизионно производство по реда на ДОПК, който орган осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.