териториална компетентност на органите по приходите в случай на промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, след издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР).

Изх. № М-24-36-59
Дата:08.12.2017 год.
ДОПК, чл. 7, ал. 1;
ДОПК, чл. 7, ал. 4;
ДОПК, чл. 8;
ДОПК, чл. 112;
ДОПК, чл. 114.
ОТНОСНО: териториална компетентност на органите по приходите в случай на промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, след издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР).
Във връзка с постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № …………………….. запитване, с което е поставен въпрос, свързан с определяне на компетентна териториалната дирекция относно извършване на ревизия в хипотезата на промяна на компетентността по
чл. 8 от ДОПК след издаване на ЗВР, но преди връчването й на ревизираното лице, изразявам следното становище:
Нормата на чл. 7, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) установява компетентността на органа по приходите да издава актове по този кодекс. Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция са в чл. 8 от ДОПК. Основният принцип е, че компетентна е онази териториална дирекция, в чийто район се намира постоянният адрес на физическите лица, включително едноличните търговци, или седалището на местните юридически
лица – ал. 1, т. 1 и т. 3.
Процесуалните действия, които следва да бъдат извършени при промяна на обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност по време на производството, са уредени в чл. 7, ал. 4 от ДОПК, съгласно който производството се довършва от органа, който го е започнал.
Според изложената в запитването фактическа обстановка задълженото лице, по отношение на което е издадена ЗВР, променя адреса си на управление преди да бъдат предприети действия по нейното връчване. Предвид че чл. 7, ал. 4 от ДОПК обвързва запазването на компетентността на ревизиращия орган със започнало вече ревизионно производство, изразяването на становище, относно териториалната компетентност на органа по приходите, се свежда до тълкуване на въпроса кога ревизионното производство се счита за започнало с оглед приложението на същата разпоредба.
Ревизионното производство, по аргумент от чл. 112, ал. 1 от ДОПК, се образува с издаването на ЗВР, а връчването й определя началния момент, от който тече срокът за извършване на ревизията – чл. 114, ал. 1 от кодекса. Независимо, че моментът, от който тече срокът за извършване на ревизията, е датата на връчване на заповедта за нейното възлагане, по отношение на определяне териториалната компетентност за извършването й това обстоятелство е без правно значение. За целите на приложението на чл. 7, ал. 4 от ДОПК ревизията следва да се счита започнала с издаването на заповедта за възлагането й. Ето защо преценката коя е компетентната по чл. 8 от ДОПК териториална дирекция, се прави към датата на издаване на ЗВР и последващи промени на обстоятелствата, които обуславят териториалната компетентност, са правно ирелевантни.
Промяната на седалището на задълженото лице след издаване на ЗВР не дерогира териториалната компетентност на органа по приходите, който я е издал, поради което нормата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК е приложима и ревизионното производство следва да се извърши от органите по приходите, определени с издадената ЗВР.
Според установена съдебна практика, състави на Върховния административен съд също приемат, че териториалната компетентност на органи по приходите следва да се преценява към момента на издаване на ЗВР. В подобен смисъл са Решение№ 6957/09.06.2016 г., Решение № 16111/17.12.2012 г., Решение № 44/04.01.2016 г., Решение № 248/15.01.2015 г., Решение № 13093/04.11.2014 г., Решение№ 3194/15.03.2017 г.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *