това дали имате задължение да се осигурявате допълнително” като земеделски стопанин.

2_353/30.03.2015 г.
КСО -чл.4, ал.1, т.1;
чл. 4, ал. 3, т. 4;
чл. 4, ал. 4;
чл. 5, ал. 4;
чл. 6, ал. 7;
чл. 6, ал. 8;
чл. 6, ал. 9;
чл.6, ал.10;
чл.7, ал.4 ;
чл.10;
§ 1, т. 3, т.5 от ДР на КСО;
ЗЗО -чл. 40, ал. 1, т. 2 ;
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.1;
Излагате следната фактическа обстановка: работите по трудов договор. Наскоро сте се регистрирал като земеделски стопанин, тъй като сте поели грижата за 12 дка. наследствена земя, на която сте посадили овощна градина. Дръвчетата са на 1 година и в момента нямате нито приходи, нито разходи по градината.
Поставяте въпрос относно това дали имате задължение да се осигурявате „допълнително” като земеделски стопанин.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО), са уредени с Кодекса за социално осигуряване. В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и са регламентирани кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на ДОО е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО. “Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат задължителните условия, които трябва да са налице, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО:
?извършване на трудова дейност;
?внесени или дължими осигурителни вноски;
?наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, задължителните условия и съответстващите им разпоредби от КСО следва да се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка възникване на осигуряване, и е въведена с чл.10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Следователно, според едното от задължителните условия, едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако извършва трудова дейност. Съответно, ако няма трудова дейност, то не може да бъде осигурявано. Следователно лицата ще придобият качеството „осигурено лице” след като положат труда си и извършат трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски се отнася за периода, през който е извършена трудовата дейност.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване изчерпателно е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
Лицата, работещи по трудово правоотношение подлежат на осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Съгласно цитираната норма, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Регистрирани земеделски стопани по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР наКСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.
Регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП, поотделно за всеки месец (чл.7, ал.4 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) регистрираните земеделскистопани се осигуряват върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Ежемесечните авансови здравноосигурителни вноски са в размер на 8 на сто.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Разпоредбата на чл.6, ал.10 от КСО указва, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 (доходи от работа по трудовото правоотношение);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО.
Следователно, месечният осигурителен доход на лице, което през календарния месец е работило по трудово правоотношение и като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), е сборът от осигурителните доходи, по всяко едно от основанията, но общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (2600лв. за 2015г.).
На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осамоосигуряващите се лица следва да представят данни /декларации/ за сигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. (чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези декларации са определени в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. (чл.5, ал. 6 от КСО).

Оценете статията

Вашият коментар