това, кои лица се считат за данъчно задължени се съдържа и в ал.5, т.2 и ал.6 на цитираната разпоредба.

5 53-00-87/ 26.02.2010 г.
ЗДДС, чл. 21, ал.2
В подаденото от юридическото лице запитване, постъпило в Дирекция ОУИe изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва рекламни услуги, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка на ЕС. Получателят на доставката на рекламни услуги, е разкрил свой обект в България ( клон на чужденец), който е регистриран по Търговския закон, но към момента не осъществя стопанска дейност.Поставеният въпрос по прилаганеразпоредбите на ЗДДС е : Как следва да се третират по смисъла на ЗДДС извършваните рекламни услуги, по които получател е лицето, регистрирано за целите на ДДС вдържава членка на ЕС, като доставки с място на изпълнение извън територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС, или като доставки с място на изпълнение на територията на страната?
По повод поставеният в запитването въпрос, изразяваме следното становище: Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010г., мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Мястото на изпълнение при доставки на рекламни услуги, когато получател е данъчно задължено лице се определя, съгласно правилото на чл.21, ал.2 от ЗДДС в сила от 01.01.2010г. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
При предоставяне на услуги по чл.21, ал.2 от закона ( в сила от 2010г.) на получател, който е данъчно задължено лице, установило независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка, като основание за неначисляване на данък в издаваната фактура следва да се посочва „чл.21, ал.2 от ЗДДС”.
Съгласно чл.21, ал.2, изречение второ от ЗДДС в сила от 01.01.2010г. когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. В този случай мястото на изпълнение ще е там където се намира постоянният обект, за който е предназначена услугата. В случай, че получателяте установил независимата си икономическа дейност в една държава, и има постоянен обект в друга държава, мястото на изпълнение на услугата, се определя в зависимост от местоположението на тази част от предприятието, за която конкретно е предназначена услугата. В тази връзка ако услугата е предназначена за постоянен обект в друга държава, то мястото на изпълнение на услугата е там, където се намира този обект. Когато услугата се предоставя за целите на постоянен обект, намиращ се в България, мястото на изпълнение на рекламната услуга ще е на територията на страната. За доставката на рекламна услуга, предназначена за постоянен обект на територията на България се начислява данък със ставка 20 %.
На регистрация по реда на чл.97а, ал.1 от закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Съгласно чл.97а, ал.2 от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Понятието данъчно задължено лице е определено в чл.3 от ЗДДС. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС,данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Регламентация относно това, кои лица се считат за данъчно задължени се съдържа и в ал.5, т.2 и ал.6 на цитираната разпоредба.
Задължението за регистрация възниква и заявление за такава следва да се подаде, не по-късно от 7 дни преди данъкът за доставката да стане изискуем, включително за авансово плащане, като услугата, по повод която се осъществява регистрацията подлежи на облагане. Регистрацията се извършва в тридневен срок съгласно изменението на чл. 101, ал. 8 (бивша ал. 7) ЗДДС.
Регистрацията за целите на получаване, съответно доставяне на услуги, не премахва изискванията към тези лица за спазване на другите им задължения, за евентуална регистрация по закона – въз основа на извършени вътреобщностни придобивания, натрупан облагаем оборот и т.н., съответно възможността за регистрация по избор.
С изменението на чл. 70, ал. 4 ЗДДС изрично се урежда, че лицата, регистрирани за получаване, съответно доставяне на услуги, нямат право на данъчен кредит за данъка върху така получените услуги, съответно за начисления им данък върху стоки и услуги, използвани за доставяните услуги. Съответно изменението на чл. 113, ал. 9 ЗДДС забранява на тези лица да посочват данък в издаваните от тях фактури.

Оценете статията

Вашият коментар