третиране на доставка по ЗДДС

ОТНОСНО: третиране на доставка по ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-19-24/ 14.08.2017г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП – Пловдив, Офис – Смолян.
Изложена е следната фактическа обстановка: Образувано е изпълнително дело и са предприети изпълнителни действия спрямо недвижими имоти, собственост на длъжник – регистрирано по ЗДДС лице, а именно – застроен и незастроен поземлен имот, които се състоят отурбанизирана територия, ведно с построените в имота едноетажна масивна сграда и гараж. От официално запитване до НАП е установено, че дружеството длъжник е регистрирано по ЗДДС. След запитване до Община Смолян за предоставяне на копие от разрешение за ползване за описаните сгради е получен отговор, че не се намират разрешения за ползване. В същото време, по данни на вещото лице / присъствало при извършване на описа на сградите/ в изготвената по делото оценка на недвижимите имоти е посочено, че сградите са построени през 1962г.
Поставени са следните въпроси: Предвид гореизложените факти, че сградите по данни на вещото лице са построени преди 55 г., но от наличната информация в Община Смолян няма данни за издадени разрешения за ползване, посочените сгради като нови или стари следва да се приемат и съответно продажбата следва ли да бъде облагаема доставка съгласно ЗДДС или следва да се приложат разпоредбите на чл.45, ал.7 във връзка с чл.45, ал.3 от ЗДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Определението за “сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Очевидно законодателят е възприел подход за определянето на характеристиката на сградите като “нови“ или “които не са нови“’ чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от оторизиран от ЗУТ орган.
Извън тази дефиниция остават случаите, при които такова удостоверяване не е законово изискуемо, както и случаите, при които окончателното завършване на строежа на сградите се е осъществило като юридически факт на един по-ранен етап – преди влизането в сила на ЗУТ.
Очевидно волята на законодателя не е била тези сгради да се считат за целите на ЗДДС винаги “нови“. Това налага по тълкувателен път да се изведат начините и способите, чрез които да се определи момента, от който една сграда престава да има характеристиката на “нова“ за целите на ЗДДС.
Предвид гореизложеното, с цел правилно определяне на сградата като стара, следва да се снабдите и с други документи, удостоверяващи построяването на съответните сгради.
По правило, продажба на сграда, която е стара,попада в хипотезата на чл.45, ал.3 от ЗДДС и е налице освободена доставка. Режимът на такава доставка може да се промени – облагаема доставка, по желание на собственика – чл.45, ал.7 от ЗДДС.
Съгласно чл. 83, ал.5 от ППЗДДС, правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на вещта /длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ/ след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта /длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ/, доставката е освободена.

Оценете статията

Вашият коментар