ОТНОСНО:Третиране на доставки по ишлеме по Закона за данък върху добавената стойност;
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас юридическо лице има сключени договори с данъчно задължени лица от други държави – членки за изработка на облекла на ишлеме. В тази връзка сте поставили следните казуси:
1. Сключен е договор за изработка на облекла на ишлеме с холандска фирма. Част от платовете за това ишлеме идват от Италия и Франция, не от Холандия. Документите с които са транспортирани тези платове са инвойс и товарителница, и са издадени на името на холандската фирма, за която ще се извърши ишлемето. В тези документи името на българската фирма е посочено само като получател на съответните /чужди/ стоки. Българското лице не извършва ВОД с тези стоки и не става техен собственик. Въпросът, който задавате тук е: Това движение на стоки попада ли в реда на чл.73а от ЗДДС и трябва ли да извършвате самооблагане на тази стока и да съставите протокол по чл.117 от с.з.?
2.Фирмата има сключен договор за ишлеме с холандска фирма. Плата се закупува от Италия от друга холандска фирма, различна от тази с която имате сключен договор за ишлеме. Фактурите и ЧМР са издадени на името на холандската фирма с която имате договор за изработка на ишлеме. Получател на плата отново е българското данъчно задължено лице. Документите за готовата продукция, която севръща в Холандия са издадени на името на Холандската фирма с която е сключен договора за услугата по ишлеме. Въпросите, които задавате са следните: попадате ли в режима на чл.73а от материалния закон; следва ли да извършвате самооблагане на плата, който сте получили от Италия, след като отново не извършвате ВОД, и стоката не е Ваша собственост; трябва ли да съставите протокол по чл.117 от Закона за получения плат?
Посочили сте и в двата казуса, че българската фирма не извършва ВОП на стоките, не сте издали фактура по чл.114 от Закона и не сте собственици на тези стоки, както и не се разпореждате със същите. Приложили сте копия от документи на чужд език, както за първия, така и за втория казус.
Във връзка с поставените от Вас въпроси в запитването, и поради обстоятелството, че не сте приложили конкретни договори, изразявам следното принципно становище.
По Първия казус:
Видно от изложената фактическа обстановка на запитването, българското юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, има сключен договор за изработка на ишлеме на облекла с фирма от Холандия. Към настоящото запитване сте приложили и копие на фактурата към получателя на услугата, от която е видно, че лицето е с ДДС номер, издаден в Холандия.
В случая, считам, че е налице извършването на услуга – работа върху движима вещ. Тъй като е посочено в копието на фактурата, че получателят на услугата е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка – Холандия, мястото на изпълнение на тази доставка следва да се определи по реда на чл.21, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност. Това ще бъде мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тази услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. В случай, че получателят на услугата няма място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на услугата ще е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани изрично документи, които са необходими за доказване на статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (EС) № 282/ 2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.01.2007 година. Регламентът е задължителен и се прилага пряко от всички държави членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата, регламентирани в него.
С оглед на гореизложеното, считам, че представляваното от Вас дружество – доставчик на услугата по ишлеме, следва да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Холандия, като освен валидността на ДДС номера е необходимо да се обвърже същият с името и адреса на лицето. При наличие на такива доказателства, мястото на изпълнение на доставката на услугата действително ще бъде на територията на другата държава членка, т.е. извън територията на страната, и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл.12 от Закона. По силата на чл.114, ал.4 от с.з., когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. Посочва се изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. С оглед на чл.79, ал.6 от Правилника за прилагане на ЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателят по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на Закона или Правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл.21, ал.2 от материалния закон.
Видно от фактическата обстановка на запитването е, че българското дружество е доставчик на услуга – работа по движима вещ. Стоките, получени от други държави членки, в случая – Италия и Франция, транспортирани до територията на страната, с които се извършва съответната услуга от българското данъчно задължено лице, е посочено, че не са собственост на същото. За тяхното фактическо получаване разполагате с инвойс и товарителница, издадени на името и ДДС номера на холандската фирма – получател по доставката на услугата по ишлеме. Българското дружество не е собственик на тези движими вещи. Поради което, считам, че за същото дружество не е налице вътреобщностно придобиване на тези стоки по смисъла на чл.13, ал.1 от материалния закон и не следва да е налице изискуемост на данъка от получателя на стоките. В резултат на което, представляваното от Вас лице няма задължение да издава Протокол по чл.117 от материалния закон. В този казус от запитването, за получените стоки – платове от други държави членки, е налице хипотезата на чл.13, ал.4, т.8 от с.з.
Необходимо е да се има предвид разпоредбата на чл.123, ал.3 от ЗДДС, според която всяко данъчно задължено лице следва да води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки илиработа по движими вещи. Формата и реквизитите на този регистър се определят с Правилника за прилагане на Закона, и по – конкретно с текста на чл.121, ал.8 от същия.
Визираната в Запитването норма от материалния закон, а именно чл.73а от същия, регламентира правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката или вносителя. Както посочих по – горе, представляваното от Вас българско юридическо лице не е собственик на стоките, които получава за да извърши съответната услуга, поради което не е налице вътреобщностно придобиване, респективно данъкът не е изискуем от същото това лице. Ето защо, тази норма не е приложима в съответния казус.
По Втория казус:
По смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 от с.з., която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В конкретния случай на запитването, считам, че не е налице някоя от хипотезите на доставка по чл.6, ал.2, т.1-4 от материалния закон.
Също така, посочвате, че представляваното от Вас юридическо лице не придобива собственост върху стоките с които извършва услугата по ишлеме с получател съответната холандска фирма.
По смисъла на чл.13, ал.4, т.8 от материалния закон, получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие, че след извършване на оценката или работата същите тези стоки се връщат на изпращача на територията на другата държава членка. Водещото в този случай, за данъчното третиране на придобиването на стоките с цел извършване на работа върху същите, е, че българското данъчно задължено лице не придобива собственост върху тях.
С оглед на гореизложеното, считам, че и в този случай, не е налице хипотезата на вътреобщностно придобиване на основание нормата на чл.13, ал.4, т.8 от Закона. Не е налице изискуем данък от получателя на тези стоки, в следствие на което, българското юридическо лице няма задължение да си самоначислява данък с издаване на протокол по чл.117 от материалния закон.
Видно от гореизложеното, и във втория случай на запитването, не е приложима хипотезата на чл.73а от материалния закон. Същата третира правото на приспадане на данъчен кредит само в случаите на доставки, данъкът за които е изискуем от получателя по доставките.
По смисъла на чл.125, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за съответния данъчен период доставки на услуги по чл.21, ал.2 от същия нормативен акт, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES – декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Обръщам внимание, че при изпълнение на своите правомощия органите по приходите могат да изискват и събират по реда на Глава осма от ДОПК документи, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, включително и за осъществяваните от тях доставки. Преценката относно доказателствената сила на определени документи е от компетентността на органите по приходите в рамките на производствата по реда на ДОПК.