третиране на понятието ,,капаро” съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

5.Изх. №53-02-84/13.04.2011 г.
ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ (ЗОПБ)
Чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ
В Дирекция ОУИ …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-02-84/ 16.03.2011 г. относно третиране напонятието ,,капаро” съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
В запитването си излагате следната фактическа обстановка:,,А” АД е с основна дейност продажба на нови автомобили от марките ……., както и сервизно обслужване на автомобили от същите марки.
Сделките по продажба на нови автомобили, които извършва акционерното дружество са по договори над 15 000 лв.
С цел гарантиране на сделката, т. е запазване на наличен автомобил или заявка за производство, дружеството изисква от клиентада заплати ,,капаро” (от 500 до 2 500 лв.). В много случаи, все още е неясно дали сделката ще бъде осъществена и по какъв начин ще бъде финансирана-от лизингова компания, банков кредит или клиентът ще заплати със собствени средства. За полученото ,,капаро”, акционерното дружество издава данъчна фактура на клиента съгласно указаното в писмо №091-00-1/05.01.2009 г. При приключване на сделката, след като дружеството получи дължимите суми по договор за автомобил и на основание издадена данъчна фактура, ,,А” АД издава кредитно извести за капарото и връща сумата на клиента. В други случаи, капарото не се връща на клиента, тъй като той плащаза автомобила съответната сума намалена с капарото.
В практиката на акционерното дружество, често има случаи, при които клиентът заплаща ,,капаро”, но реално сделката се сключва между ,,А” АД и лизингова компания, избрана от клиента. В тези случаи, ,,А” АД издава данъчна фактура за капарото на съответното физическо или юридическо лице, а данъчна фактура за автомобила –издава нализинговата компания, т. е. договорът за продажба е между ,,А” АД и лизинговата компания. При получаване на плащане от лизингова компания, акционерното дружество издава кредитно извести за капарото и връща сумата на клиента, а в редки случаи се извършва прихващане на дължимото капаро към клиента на основание тристранно споразумение между ,,А” АД, лизинговата компания и клиента.
Поставени са следните въпроси:
1.Следва ли на основание чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ капарото, което получаваме от клиенти задължително да постъпват по банков път?
2.Следва ли на основание чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ да разграничаваме случаите при получаване на капаро, когато сделката е между ,,А” АД и лизингова компания и при сделка между ,,А” АД и клиент (съответното юридическо или физическо лице)?
3.Какво е Вашето становище, относно получаване на сумите за капарото през ПОС терминал (в досегашната практика, на ,,А” АД, за получените суми за капаро през ПОС терминалите, инсталирани в офиса на дружеството се издаваше фактура в брой и касов бон.)
Предвид така изложенатав запитването фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба към зададените въпроси, изразявамследното принципно становище:
Ограниченията предвидени в ЗОПБ се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).
С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите и операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане.
Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
Предварителните плащания (задатък, капаро, отметнина, предплата, пишманлък и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от тези облигационно-правни функции предварителните плащания, разгледани в данъчно-правен аспект, обичайно има и характер на частично авансово плащане..
За да попадне под забраната на чл.3, ал.1, т.2от ЗОПБ един договор, следва към момента на сключването му да е безспорно ясно, че договорената обща парична престация, при това към момента на сключване на договора, надхвърля 15 000 лв., какъвто е конкретния случай. С други думи,стойностния праг от 15 000 лв. се отнася, както за всяко самостоятелно плащане (т. е паричния поток), така и за всички плащания по договор (вкл. капарото), по който общият размер на паричната престация(общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Следва да се има предвид, че законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила. (§2 от ПЗР на ЗОПБ). Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането на закона в сила, но произтича от задължения, възникнали преди това (напр. сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизане на закона произтичащи от задължения на стойностнад 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона.
Плащането или паричната престация включва и всички данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането, т. е. когато приоблагаема с ДДС доставка с данъчна основа под 15 000 лв. и дължим ДДС, с който общата дължима сума по доставката става над 15 000 лв., доставката попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по нея е задължително да се извършва чрез преводили внасяне по платежна сметка.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Съгласно закона, плащането на суми над определения в разпоредбата на чл.3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл.4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
В указание наизх. №УК-3/04.04.2011 г.относно прилагането на ЗОПБ в т.2.2. – Доставчици на платежни услуги, подробно сацитирани платежните услуги по чл. 4 ЗПУПС.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

приложима ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) за доставката на плакати и карти/комплекти карти с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № М-24-38-91Дата: 20.11.2020 год. ЗДДС, чл. 66, ал. 2; ЗДДС, чл. 66, ал. 2, т. 2. ОТНОСНО: приложима ставка на данъка върху добавената стойност

Въпросите свързани с прилагане разпоредбите на Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал. 4 от Кодекса на труда /изм. ДВ бр.1 от 03.01.2006г., попр. ДВ бр.3 от 10.01

София 1000, Бул. Дондуков” 52. №Тел. 02/985930 65Факс. 0298593069…………………………..Относно: Въпросите свързани с прилагане разпоредбите на Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението

Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за работа по проекти на програма „Еразъм +“.

ОТНОСНО: Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за работа по проекти

Данъчното третиране по ЗДДС на таксите, които се събират от Държавните горски стопанства и Държавните ловни стопанства по Тарифа за таксите в системата на Държавната агенция по горите по Закона за го

ОТНОСНО:Данъчното третиране по ЗДДС на таксите, които се събират от Държавните горски стопанства и Държавните ловни стопанства по Тарифа за таксите в системата на Държавната

bilgi