5 53-00-453 / 26.07. 2010 г.
ДДС, ЧЛ.70
Подаденотописмо, постъпило в Дирекция ОУИ e свързано с отчитане на разходите за производство на игрални и документални филми. Поставени са следните въпроси относно:
І. Третиране на разходите за кетъринг, както и признаването на данъчен кредит за тези услуги в процеса на филмопроизвоството. Този разход е определен за необходимо присъщ ( снимачният ден продължава 12 часа и е на различни терени, вкл. планински и други места, където няма друг начин за снабдяване с храна и напитки, освен използването на кетъринг услуги) и е заложен в одобрен от ИА Н Ф Ц бюджет за производство на даден филм.
ІІ. Третиране на разходите за гориво и правото на данъчен кредит при използваните в процеса на производство автомобили- камиони, микробуси, гориво за агрегат, лични автомобили на част от екипа, които използваме за превоз на останалите членове на екип до терен. Специфично условие във филмопроизводството е осигуряване на задължителен транспорт на екипа от и до снимачната площадка). Прилагаме обяснителни бележки за необходимостта и вида на ползваните транспортни услуги и горива.
Производството на български игрални филми е процес, финансиран от ИА Н Ф Ц, администрация на Министерство на културата. Средствата се отпускат след одобряване на бюджет за производството, който не включва ДДС.
По повод постъпилото писмено запитване, изразяваме следното принципно становище:
По смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.70, ал.1 от ЗДДСне е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4;
Съгласно регламентираните в чл.70, ал.1, т.1-3 от ЗДДС ограничения, за получени стоки и услуги, които са предназначени за: – извършването на освободени доставки, изброени в чл.39 – 50 от закона;- за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето,или запредставителни или развлекателни цели,не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Според чл.73, ал.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.
Предвид гореизложеното, за да се определи налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, е необходимо да се изясни: свързани ли са същите (получените стоки и услуги)с извършване на облагаеми доставки по см. на чл.12 от ЗДДС, или пък попадат в ограниченията, изключващи право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки или услуги.
Според посоченото в писмото, разходите за производство на съответния филм се финансират от Изпълнителната агенция „Национален Филмов Център” ( на основание одобрен за целта бюджет ).
Съгласно чл. 28, ал.1 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), държавно подпомагане в областта на филмопроизводството се осигурява за:
1. създаване на български филми;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) създаване на филми при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудиовизията;
3. създаване на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват;
4. подготовка на проекти, включително създаване на филмови сценарии, за български филми и за филми при условията на международна копродукция с българско участие;
5. създаване на български дебютни филми.
Според текста на чл. 30, ал.1 от ЗФИ,държавното подпомагане по чл. 28 се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства след провеждане на конкурс.
Когато дадено лице се финансира с определени парични средства, квалифицирани като финансирания или субсидии, следвада се направи преценка:
-дали отпуснатите средства представляват в действителност насрещно плащане за доставка, извършена в полза на страната, изплатила сумата. В такъв случай не става въпрос за “финансиране”/ „субсидия”, а се касае за цена, която е платена за предоставена услуга или закупена стока. Тази дейност попада в обхвата на ДДС и “финансирането”/“субсидията”се облага,с изключение на случаите, когато доставките са освободени по глава ІV от ЗДДС . Този принцип се прилага независимо от статута на страната, която отпуска сумата (лице от публичния или частния сектор) или названието, което е дадено на паричните суми (субсидия, бюджетен кредит, помощи, кредити, дарения).
-ако отпуснатите суми са пряко обвързани сцената напредоставени стоки или услуги, в този случай те попадат в обхвата на прилагане на ДДС. Те трябва да бъдат включени в данъчната основа по ДДС и да бъдат обложени, с изключение на случаите, в които доставките са освободени по глава ІV от ЗДДС.
-ако отпуснатите суми са предназначени за финансиране на разходи,“финансирането” / “субсидията” са извън обхвата на ЗДДС.
Не са субсидии и финансирания сумите, които представляват насрещно плащане за предоставена услуга или стока.
Когатосе установи наличието на ангажимент за доставка на определена услуга или стока, илисе констатира изпълнението на такъв ангажимент от страна на получателя на финансирането, отпуснатите суми представляват насрещно плащане за предоставяне на услуга или доставка на стока, които попадат в обхвата на ДДС.
На основаниечл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
– е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
– стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на мотоциклет или лек автомобил, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с такива превозни средства.
Съгласно параграф1, т. 18 от ДР на ЗДДС „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.Не е лек автомобил, автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Освен това в разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 на закона е посочено, че ал. 1, т. 4 и т. 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
В тази връзка за стоки или услуги, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Посоченото ограничение по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит (чл.70, ал.1, т.5 ),не се прилага само в случаите, изрично регламентирани с разпоредбата начл.70, ал.2, т.1 от закона.
За автомобили, които не попадат в хипотезата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДСт. е не са леки автомобили по смисъла на параграф 1, т.18 от ДР на ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общия ред на закона.В този случай следва да се вземат предвид ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани с разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1-3от ЗДДС. Съгласно регламентираните в чл.70, ал.1, т.1-3 от ЗДДС ограничения, за получени стоки и услуги, които са предназначени за: – извършването на освободени доставки, изброени в чл.39 – 50 от закона;- за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето,или запредставителни или развлекателни цели, не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на
данъчен кредит,когатостоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. По силата
на чл. 70, ал.3 от ЗДДС, ограничението, предвидено в ал.1, т. 2 на цитираната
разпоредба, не се прилага за:
– транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от
работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за
управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата
му дейност /чл. 70, ал. 3, т. 2/;
Видно от цитираните разпоредби, чл. 70, ал. 3 от ЗДДС дава право на приспадане на данъчен кредит за доставка на стоки или услуги, независимо от ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и съдържа конкретните случаи, за които това право е налице. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС обаче не изключваприложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон, поради което за транспортно обслужване с лек автомобил от местоживеене до местоработаи обратноот работодател на работници и служителине би възникнало право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл.70, ал.3 т.6 от ЗДДС за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТ не е предвидено ограничение на правото на приспадане на ДДС.Следователноза да е налице право на приспадане на данъчен кредит за храна и/или добавки към нея е необходимо, същата да е предоставена по реда на чл.285 от КТ, и случая да попада в хипотезите за специфичен характер на дейността и специфична организация на труда по смисъла на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г.
Извън регламентираната в чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС хипотеза, за предоставянето на храна и/или добавки към нея,не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.