5 23-22-1668 /12.10.2010 г.
ДДС, чл.21, ал.2
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИса поставени следнитевъпроси във връзка сключена сделка за софтуер с доставчик от Холандия ( регистриранпо ДДС в Холандия):
– При сделката между холандското и българското дружество налице ли е ВОП за получателя, и следва ли да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС?
– Ако за българското дружество не е ВОП, какъв е вида на доставката и кой дължи ДДС?
– Правилно ли е документирана доставката между българското и хърватското дружество по чл.28 от ЗДДС?
По повод поставените в запитването въпроси, Ви уведомяваме следното:
В §1, т. 25 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
От друга страна, доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път е дефинирано като „ услуги, извършвани по електронен път” /§ 1,т. 14, б.”б” от ДР на ЗДДС/.
В случая софтуера не е записан на технически носител и се изпраща по ел. път на крайния клиент, поради което, считаме, че същият не отговаря на определението за стандартен софтуер и не може да се определи като стока. В тази връзка доставчика от Холандия извършва доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тази хипотеза е без значение дали получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност в друга държава членка или извън общността /трета страна/.
Предвид изложената фактическа обстановка българското дружеството е получател по извършената от холандския доставчик услуга.
В качеството на получател на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона, следва да имате предвидразпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. По силата на цитираната норма, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия.
На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката и се начислява с протокол по чл.117 от ЗДДС.
При продажбата на софтуер с получател по доставката – данъчно задължено лице от друга държава членка или трета страна, доставкатаще е с място на изпълнение извън територията на страната, предвид разпоредбите на чл.21, ал. 2 от ЗДДС. Във фактурата, която следва да издаде българския доставчик,като основание за неначисляване на данък се вписва „ чл.21, ал. 2 от ЗДДС “.
‘