ОТНОСНО: Третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на предоставянето на посреднически услуги във връзка с онлайн продажби на услуги
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-9 от 05.05.2021 г., препратено по компетентност от Дирекция ОДОП …., относно данъчно третиране на предоставянето на посреднически услуги във връзка с онлайн продажби на услуги по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице ще се занимава с електронна търговия чрез собствена електронна платформа, за което сте ползвал домейн, който сте заплатили като физическо лице. Чрез електронната платформа ще се извършват продажби на IT-услуги – изработка на сайтове, web дизайн, търсене и предлагане на специалисти от различни сфери на икономиката и др., а приходите на дружеството ще са от реализирана във връзка с тези услуги посредническа (комисионна) дейност.
На платформата се предоставя възможност да се регистрират две страни – търсеща и предлагаща (продавач и купувач), само български граждани или фирми, които помежду си ще се споразумяват за вида на услугата, срока на изпълнението и стойността й. За целта, търсещата страна (купувачът) ще преведе договорената сума за исканата услуга по банковата сметка на дружеството, което ще е гарант, че услугата ще бъде извършена качествено и в срок, и парите ще стоят по нея, докато предлагащата страна (продавача) не изпълни договореното.
След като и двете страни – купувач и продавач са удовлетворени от извършената услуга, представляваното от Вас дружество ще си задържи процент за комисионна, с който страните ще са запознати предварително и който ще е публикуван на самата платформа, като остатъкът от платената сума ще бъде преведена на продавача по банков път. Отчитането на тази продажба ще се извършва чрез издаването на фискален бон от фискално устройство, което дружеството възнамерява да закупи ведно с фактура при необходимост.
Разплащанията за услугите, които електронната платформа предоставя ще са по банков път – по банкова сметка, която дружество възнамерява да открие и ще са неприсъствени – с дебитна или кредитна карта чрез платформата за разплащане – Stripe. Същата ще си задържи регламентиран процент от трансферираната през нея сума за комисионна, за което на дружеството ще бъде издадена фактура.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1.За фактурата, която дружеството ще получи от електронната платформа Stripe, следва ли същото да се регистрира по реда на ЗДДС и на какво основание?
2.Ако хостинга и домейна се закупуват от физическото лице – представляващо българското дружество – собственик на електронната платформа от доставчик, неустановен на територията на страната, следва ли същото физическо лице да се регистрира по реда на ЗДДС?
3.За да се възползвате от рекламни услуги на Google, Facebook или Instagram, посочвате, че дружеството, което представлявате трябва да има регистрация по чл.97а от ЗДДС, но ако ги заплащате като физическо лице, освен, че няма да можете да ползвате данъчните документи за разход в счетоводството си, се интересувате дали по този начин ще извършвате нарушение на данъчното законодателство и дали ще бъдете санкциониран?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Във връзка с изложеното в горецитираното запитване, получател на услугата от електронната платформа Stripe е българското дружество, поради което мястото на изпълнение на предоставяната от същата платформа услуга е на територията на страната – там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
На основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по същия закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от закона.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от материалния закон, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, по които получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от същия нормативен акт.
В случая на запитването, за да се определи дали за представляваното от Вас дружество възниква задължение за регистрация на основание чл.97а от материалния закон е необходимо да се определи дали получената от същото услуга е облагаема.
Когато е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 46, т. 3 от закона, свързана с платежни сметки, платежни услуги, плащания и други подобни финансови инструменти, се счита, че е налице финансова услуга, която по своята същност е освободена доставка.
Във връзка с изложеното по-горе, ако предоставената от електронната платформа за разплащане Stripe услуга може да се определи като финансова услуга, същата се счита за необлагаема, поради което, за представляваното от Вас дружество няма да възникне задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.
В случай, че услугата се определи като посредническа, доставката й се счита за облагаема и в тази връзка, и на основание същата разпоредба от закона за българското дружество ще възникне задължение за регистрация.
По втори въпрос:
В параграф първи, т. 14 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност е дадена легална дефиниция на понятието „услуги, извършвани по електронен път“. За целите на облагането с данък върху добавената стойност в тези услуги се включват:
– предоставяне на пространство в интернет, доставка на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционна поддръжка на програми и апаратура по електронен път;
– доставка на софтуер и актуализацията му по електронен път;
– предоставяне на изображение, текст и информация и на достъп до база данни по електронен път;
– предоставяне на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставени по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;
– предоставяне на дистанционно обучение по електронен път.
Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Във връзка с гореизложеното, за получените от физическото лице (данъчно незадължено лице) услуги по електронен път, мястото на изпълнение се определя на територията на страната, предвид обстоятелството, че получателят или Вие като такъв сте установени или имате постоянен адрес на територията на Република България.
На основание чл. 97а, ал. 1 от закона, на регистрация по същия подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
Данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от материалния закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Доколкото Вие като физическо лице не извършвате независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, за Вас като физическо лице няма да възникне задължение за регистрация на основание чл. 97а от закона.
В случай, че Вие в качеството Ви на физическо лице осъществявате независима икономическа дейност, и същевременно получите услуга по електронен път (закупуване на хостинг или домейн), за Вас ще възникне такова задължение.
По трети въпрос:
Както бе посочено по-горе, на задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 1 от закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от същия нормативен акт. Следователно, определящ критерий за регистрация по материалния закон е качеството на лицето по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 или 6 от ЗДДС, а не обстоятелството дали осъществява съответната дейност като физическо или юридическо лице.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.