ОТНОСНО: Третиране по Закона за данък върху добавената стойност на начислена неустойка с обезщетителен характер
В Дирекция ОДОП … постъпи запитване с вх. № 96-00-149/19.06.2018г., относно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на начислена неустойка с обезщетителен характер за неспазени дата и час на разтоварване при превоз на стоки.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас дружество извършва товарен автомобилен транспорт, за която дейност притежава лиценз за 14 товарни автомобила. През месец април 2018 година дейността се обслужва от 14 собствени влекача и 14 собствени полуремаркета, вкл. 7 броя хладилни такива.
През посочения период, дружеството получава сметка № 0000000002 от 12.04.2018 г. за неустойка от свой клиент, на когото е била извършена транспортна услуга, за която е била издадена фактура по чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност на стойност 1 271,28 лева без данък върху добавената стойност, съответно – 1 525,54 лева с данък върху добавената стойност. Сметката е за неустойка с обезщетителен характер, съгласно условията на заявка – договор от 22.02.2018 г. и е на стойност 293,37 лева.
При плащане на фактурата клиентът приспада неустойката от данъчната основа по цитираната фактура и превежда разликата, като преизчислява съответно и данъка върху добавената стойност върху променената данъчна основа, след приспадането на неустойката: 1 271,28 лв – 293,37 лева = 977,91 лева, с начислен данък върху същата 1 173,49 лева. При това по партидата на клиента остава незакрита сума в размер на данъка върху добавената стойност върху размера на приспаднатата неустойка.
Т.е., дължимата сума по фактурата за транспортна услуга, в т.ч. с данъка върху добавената стойност е в размер на 1525,54 лв, приспадната неустойка – 293,37 лева, платена сума – 1 173,49 лева и остатък за плащане – 58,68 лева.
Във връзка с гореизложеното, е поставен следния въпрос:
Правилно ли е приспадната неустойката от данъчната основа по извършената услуга, имайки предвид текста на чл.26, ал.2 от ЗДДС и изключването на неустойките от данъчната основа на доставката?
Към горепосоченото запитване е посочено, че са приложени копия на фактура № 1002348/ 26.02.2018 г. и сметка № 0000000002/12.04.2018 г., но такива не бяха открити към същото.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставеният въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл.26, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа на една доставка се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по същия закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Във връзка с изложената фактическата обстановка, представляваното от Вас дружество дължи неустойка като обезщетение във връзка с извършена транспортна услуга към друго българско дружество.
Предвид изложеното по-горе и на основание разпоредбата на чл.26, ал.2 от материалния закон, считам, че размерът на дължимото обезщетение не следва да бъде включено в данъчната основа на доставката по извършената от дружеството транспортна услуга. Ето защо, размерът на неустойката в размер на 293,37 лева не следва да бъде приспаднат от данъчната основа по доставката, но би могъл да бъде приспаднат от общата дължима сума по фактурата за транспортна услуга, възлизаща на 1 525,54 лева с данъка върху добавената стойност.