ОТНОСНО: третиране по ЗДДС на доставка на стока
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-179#2/ 01.11.2017 г.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество „ “ ООД произвежда и монтира части за токопрекъсвачи. Клиент на дружеството – българска фирма, с производствена база в гр…….., иска да му се доставят части за неговото производство в тази база, в обособено за целта място с ограничен достъп. Тези части ще остават собственост на „………..“ ООД, докато клиентът ги изтегли от мястото, на което се съхраняват, за да ги вложи в своето производство. Всички разходи по управлението на стоките, собственост на „………..“ ООД на територията на другата фирма – клиент са за тяхна сметка.
В края на месеца клиента иска да му се фактурират само тези количества, които са изтеглени през същия месец.
Поставени са следните въпроси:
1. Правомерно ли е такова движение на стоки?
2. Ако е правомерно, какъв тип договор трябва да сключи „……..“ ООД с клиента?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
В ал.2 на чл.6 от закона са разгледани още няколко хипотези на доставка на стока, като т.2 визира фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик /решение по дело на ЕОН Асет Мениджмънт, C 118/11, т. 39/.
Съгласно чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 2 от закона /когато стоката се предоставя по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок/.
По силата на чл. 25, ал. 6, т.1 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
Предвид изложените разпоредби на ЗДДС, фактическото предоставяне на стока на клиент е доставка на стока и възниква задължение за документирането и по надлежния ред.