ОТНОСНО:третиране по ЗДДС на продажба на УПИ, прилагане на чл.176 а от ЗДДС
УВАЖАЕМИГОСПОДИНДИРЕКТОР,
Във връзка с постъпило Запитване с вх. № 20-15-498/ 13.10.2008 г.при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, от ………….. е изложена следната фактическа обстановка:
1.През м.01.2007г. дружествотое закупила УПИ I -147 109 кв.м. и УПИ II-140 378 кв.м., ведно със застроени сгради – застроена площ – 52 000 кв.м. В УПИ I съществува сграда, която не е собственост надружеството. Земята и сградите са заведени по сметки 201 „Земя” и203 „Сгради”. Сключен е договор за отдаване под наем на сградите – през м.01.2007г., собственост на дружеството, като в договора липсват изрични клаузи за отдаване под наем на УПИ.През м.03.2007г. дружеството продава УПИ-тата, ведно със сградата собственост на дружеството. Продажната цена е определена общо. През периода от м.01.2007 до м.12.2007г. дружеството е осчетоводило приходи от отдаване под наем на сградите и приходи от лихви.
2. При регистрация по ЗДДС се констатира, че управител и собственикна проверяваното дружество е управител в дружества, които имат неуредени задължения по ЗДДС в размер над 5 000 лв.
Поставени са следните въпроси:
1. При определяне на облагаемия оборот за целите на регистрация участва ли оборота от продажба на УПИ по чл.96, ал.3 от ЗДДС, как се определя ДО ако продажната цена е определена общо за УПИ и сгради.
2. Следва ли да се приложат разпоредбите на чл.176а, ал.1, т.1 от ЗДДС и как се процедира ако не се предостави обезпечение.
Във връзка с така поставените въпроси, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно разпоредбите на чл.96, ал.3 от закона, в облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето.
Изразът “дълготрайни материални и нематериални активи използвани за дейността на лицето“ следва да се тьлкува в два аспекта – дефиниране на понятията „дълготрайни материални и нематериални активи” и тълкуване на израза “използване на активите за дейността на лицето“.
По отношение на лицата, които са предприятия по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството при определяне на понятията дьлготрайни материални и нематериални активи е необходимо да се спазват изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
По отношение тълкуването на израза: “използване на активите за дейността на лицето“ – от облагаемия оборот следва да се изключат само тези активи, които участват непосредствено в независимата икономическа дейност и допринасят/спомагат за извършването и, като е налице пряка или косвена обусловеност между използването на актива и извършваните от лицето доставки, без самите активи да са предмет на доставка. При последваща доставка с предмет разпореждане с отделен дълготраен актив, същата не се включва в облагаемия оборот по силата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС.
В изключението не попадат активи, които лицето държи за продажба, т.е. следва да квалифицират като материални запаси или инвестиционни имоти.
За целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетния размер на приходите, относителния дял на използваните дълготрайни активи, дела на заетите лица в дейността.
Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай обаче, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може да се определя съобразно останалите, посочени по – горе критерии, преценени съвкупно, включително като се отчитат намеренията и бизнес – плановете на лицето.
В този смисъл, всеки конкретен случай следва да се преценява отделно, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства.
Видно от изложеното в писмото, дружеството е закупило УПИ и сгради /през м.януари 2007г./, които са използвани за отдаване под наем, като през м.март 2007г. е осъществена продажба на същите.
Считаме, четези имоти /съгласно предоставената от Вас информация/ по-скоро имат характер на инвестиционни /закупени м.януари и продадени през м.март на същата година/, поради което не попадат в хипотезата на чл.96, ал.3 от ЗДДС.
Относно определяне на данъчната основа:
Вконкретния случай, данъчната основа е определена общо /сгради и УПИ/.Когато цената на сградите и земята не е определена отделно, органът по приходите има право да установи цената на отделните доставки с всички допустими доказателствени средства, включително чрез възлагане на експертиза. При определяне на облагаемата основа за земята, следва да се извади стойността, съответстваща на прилежащия терен, предвид факта, че продажбата на стара сграда се третира като освободена доставка за нерегистрираното по ЗДДС лице. Определение за “прилежащ терен“ е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС.
По втори въпрос:
Приложено, изпращаме Ви писмо изх.№ 24-33-129 от 03.10.2008 г. на ЦУ на НАП, с коментар по поставения въпрос по чл.176а от ЗДДС.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:…………………………
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/’