твърдените от данъчнозадължените лица факти и обстоятелства съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дей

2_№ 204/10.03.2016г.
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2
-чл.4, ал.6
ДОПК – чл.128, ал.1
-чл.129

В запитването описвате, че сте руска гражданка с постоянно пребиваване в Р България. Получавате пенсия от пенсионния фонд на Руската федерация от 0…….2009г.Съдружник сте в ООД и се осигурявате като самоосигуряващо се лице. За периода от 0….2009г. до 30…..2015г. сте внасяли осигурителни вноски за фонд „Пенсии“. От 01……2015г. внасяте само здравноосигурителни вноски.
Въпросите които поставяте са:
?Законосъобразно ли ще бъде подаването на коригиращи декларации обр.1 за периода 01……2009г. до 30…….2015г. и да отпаднат задълженията за фонд „Пенсии“ за този период?
?Следва ли да бъдат подадени коригиращи декларации обр.6 за годините от 2009г. до 2014г. и как следва да бъде подадена декларация обр.6 за 2015г.?
?Имате ли право да получите от бюджета обратно платените осигуровки за фонд „Пенсии“ за периода 01…….009г. до 30……..2015г.?
?Следва ли да подадете други допълнителни документи и декларации?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът в търговско дружество има отпусната пенсия по законодателството на друга държава.
Изложеното не е приложимо, когато собственикът или съдружникът подлежи на задължително осигуряване като управител на търговско дружество по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност, свързана с управление на дружеството и имат определено възнаграждение за тази дейност, независимо дали това възнаграждение е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено. В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване на лицата по тяхно желание не е приложима, тъй като тази възможност е предоставена само на самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО).
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която евъзникнало съответното обстоятелство.
Съобразно действащия образец на декларацията през 2009г. самоосигуряващите се лица, които получават пенсия и не желаят да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване, попълват задължително полето „Пенсионер съм и не желая да се осигурявам“.
Следва да се добави, че желанието за осигуряване може да бъде изразено и чрез конклудентни действия – чрез подаване на декларация образец № 1, внасяне на осигурителни вноски и др. Декларираните или внесени осигурителни вноски са дължими, защото желанието за осигуряване е изразено чрез посочените по-горе конклудентни действия.
В случаите когато лицата са заявили желание за осигуряване, чрез извършване на конклудентни действия, както е в конкретния случай, последващото го нежелание да продължи това осигуряване може да бъде изразено и имплицитно – чрез преустановяване на доброволно внасяните до този моментосигурителни вноски.
Поставените от Вас въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка, която подлежи на изясняване в хода на конкретно производство. Органът по приходите, осъществяващ съответното производство по Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно твърдените от данъчнозадължените лица факти и обстоятелства съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
Ако считате, че са налице недължимо платени или събрани суми за осигурителни вноски може да подадете писмено искане за прихващане или възстановяване по чл.129, ал.1 от ДОПК. Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност (чл.128, ал.1 от ДОПК).
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл.129, ал.1, изр.второ от ДОПК).
При условие, че е необходимо коригиране на данни подавани с декларации обр.№ 1 и 6, то същото следва да се извърши при спазване правилата на чл.6а от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица’

Оценете статията

Вашият коментар