Изх.№20-00-189
23.05.2017 г.
чл. 15 от ТЗ
чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ
чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ
чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, препратено ни от ЦУ на НАП с вх. №20-00-189/26.04.2017г., във връзка с прилагането на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
„Р“ ЕООД, или друго учредено българско търговско дружество, собственост на „У.А“ е в преговори за придобиване на търговско предприятие на български клон на дружество от ЕС. За целта ще бъде сключен договор за възмездно придобиване на търговско предприятие, според изискванията на чл. 15 от Търговския закон (ТЗ).
В резултат на сделката купувачът ще придобие като съвкупност активи, пасиви и фактически отношения, включително договорите с наемателите, с доставчици и т.н. Сред активите е и недвижим имот – търговски център, намиращ се в гр. София.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Дължи ли се данък по чл. 44 от ЗМДТ при придобиване на търговско дружество, в активите на което са включени недвижими имоти и ако такъв се дължи – кое е задълженото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Вписването в Търговския регистър на клон на търговеца, включително, когато последният е чуждестранно лице, не води до неговото обособяване като самостоятелен правен субект. Клонът не е юридическо лице и по тази причина, той не е носител на права и задължения. Въпреки липсата на правосубектност обаче, териториалната, организационната и относителна имуществена обособеност на клона на чуждестранно лице (както иводенето на търговски книги като самостоятелен търговец и съставянето на баланс, съгласно изискванията на чл. 19 от ТЗ), дават на практика възможност той да бъде придобит чрез правна сделка отделно от предприятието на търговеца (като обособена негова част) по реда на чл. 15 и чл. 16 от ТЗ.
Разпоредбата на член 44, ал. 1 от ЗМДТ определя облагаемите с данък обекти – такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Когато в активите на клона има и недвижим имот, последният не се третира като самостоятелен обект на облагане по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, поради обстоятелството, че предмет на прехвърлителната сделка е обособената част от предприятието (каквато в случая е клонът на чуждестранното лице), като съвкупност от активи, пасиви и фактически отношения, а не отделни елементи от нея (каквото е правото на собственост върху недвижим имот, включен в активите на предприятието).
Аргумент в подкрепа на посоченото е също липсата на изричен текст в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, който регламентира начина на определяне на облагаемата основа при придобиване на предприятие. Според ал. 2 на чл. 46 от ЗМДТ, недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по начина, посочен в т. 1, а другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5. От този текст няма препратка към разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ, която регламентира оценяването на предприятия.
С оглед на гореизложеното, при сделки с предприятия по чл. 15 от ТЗ, а в конкретния случай – обособена част от предприятие, представляваща клон на чуждестранно лице, в активите на което има недвижим имот, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘