удостоверение за данъчна оценка на земеделска земя по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

.3_909/02.07.2021 г.

ЗМДТ, чл. 10, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 20;
ДОПК, чл. 264, ал. 1

Относно: удостоверение за данъчна оценка на земеделска земя по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Според изложеното в запитването, Община Б е издала удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за земеделска земя във връзка с предстояща сделка с недвижим имот.
Нотариусът, при който ще се изповяда сделката, не признава оценката, издадена от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Б с мотива, че същата не е издадена по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Предвид горното е поставен въпроса има ли законово основание нотариусът да не признае така издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за земеделска земя?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ. бр.105 от 11 декември 2020г.) и ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр. 16 от 23 февруари 2021 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
По силата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Във връзка с това следва да се посочи, че са утвърдени два образеца на удостоверения за данъчна оценка. Удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и в други, предвидени от закона случаи, извън тези по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. В удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ се посочват задължително данните на лицето или лицата, което е подало искането и на което се издава удостоверението. Няма изискване да се вписват задълженията на прехвърлителите (собствениците) за имота (каквото изискване е налице при удостоверенията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК), поради което собствениците не се посочват.
В удостоверенията за данъчна оценка, издавани на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК принципно следва да се посочват всички съсобственици на имота, тъй като законът изисква да се вписват задълженията на прехвърлителите (съсобствениците) за имота. Поради обстоятелството, че незастроените земеделски земи и горите не се облагат с годишен данък върху недвижимите имоти (чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ) и съответно за такива имоти не се формират задължения, в удостоверението се посочват задължително данните на лицето, на което се издава документа и не се вписват съсобствениците и техните задължения за имота, тъй като тези имоти не са облагаеми с данък върху недвижимите имоти. Удостоверението за данъчна оценка не е документ, удостоверяващ правото на собственост върху имот, а данъчната му оценка и данъчната оценка на идеалната част от него, принадлежаща на лицето /собственика/, на което се издава документа. В него се съдържа данъчната оценка на целия имот, поради което не представлява никаква трудност да се изчислят данъчните оценки на идеалните части от имота на всички други съсобственици.
В удостоверението за данъчна оценка, независимо дали се издава на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ или чл. 264, ал. 1 от ДОПК, следва да се съдържат достатъчно данни, индивидуализиращи имота, т.е. всички данни от съответните устройствени планове (№ на имота, парцел и пр.), местност, населено място и пр.
Независимо, от посочените по-горе сходства в реквизитите на удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ и удостоверението за данъчна оценка на незастроени земеделски земи и гори, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК, считам, че в случая, посочен в запитването, принципно нотариусът, може да не признае, респективно да откаже изповядването на сделката, при положение, че представеното му удостоверение за данъчна оценка е такова по чл. 3 от Приложение №2 към ЗМДТ, а не удостоверение, издадено на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Това е така, защото удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, ако същият не е платен към датата на издаване на удостоверението (независимо, че в случая такъв данък не се дължи по закон, поради което не се и вписва в данъчната оценка). Това е удостоверителен акт, а не е акт, установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение – данък недвижими имоти за съответната година по реда на ЗМДТ. Представянето на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от собственика е императивно уредено условие за изповядване на сделката и цели да удостовери, че прехвърлителят няма непогасени задължения, и освен това е изискване за нейното вписване. Ето защо в тези случаи, представянето на удостоверението за данъчна оценка, издадено на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, независимо, че то съдържа идентични данни с тези на удостоверението, издадено по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, би представлявало формално нарушение на закона.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

поставени въпроси по Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Изх. № М-26-А-476 Дата: 15.10.2019 год. Наредба № Н-18, Приложение № 29 ОТНОСНО: поставени въпроси по Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите

Данъчно третиране на доходи и осигуряване на български гражданин, нает по трудово правоотношение от работодател, установен в държава-членка на Европейския съюз, който ще полага труда си в Р България

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доходи и осигуряване на български гражданин, нает по трудово правоотношение от работодател, установен в държава-членка на Европейския съюз, който ще полага

данъчно третиране и деклариране с декларация обр. 6 на дължимия данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) върху изплатени възнаграждения за положен личен труд от

Изх. № 491/14.02.2013 г. ЗДДФЛ – § 1, т. 26, б. „и”; чл. 42; чл. 65, ал. 11; чл. 66, ал. 1КСО – чл. 5,

дейността на предприятието.

2_2830/13.11.2008г. ЗДДС: чл. 68, чл. 69, ал. 1 и чл.70 ЗКПО : чл. 10, ал.6; чл. 204, ал. 3 Отправeноеписмено запитванесвързано с приложението наЗакона за