ОТНОСНО: Удостоверяване на период със здравно осигуряване в друга държава-членка на Европейския съюз.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-9/29.01.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Последните 5 години сте работила в Латвия. През 2019 г. сте представила в Националната агенция по приходите (НАП) гр. …., по постоянен адрес, формуляр Е 104 за здравното Ви осигуряване в Латвия, за периода от 01.01.2016 г. до 19.06.2019 г. Получила сте устно потвърждение, че данните от формуляра са отразени в системата на НАП. От 31.12.2020 г. пребивавате в България, защото трудовите Ви правоотношения в Латвия са прекратени. В телефонен разговор със служител на НАП …., сте установила, че липсват данни за здравното Ви осигуряване, за периода след 01.01.2016 г., когато сте работила в Латвия. Насочили са Ви да се обърнете към териториалната дирекция на НАП …., за изясняване и корекция на здравноосигурителния Ви статус, поради промяна на постоянния Ви адрес.
На 12.08.2020 г. сте подала документи за пенсиониране в Националния осигурителен институт (НОИ) гр. Пловдив, но нямате отпусната пенсия.
Задавате следните въпроси:
1. За кой период следва да изискате формуляр Е 104 от Латвия, с цел коригиране на здравноосигурителния Ви статус?
2. Следва ли да заплащате здравноосигурителни вноски за периода след 31.12.2020 г. във връзка с предстоящото Ви пенсиониране?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, в сила от 01.01.2007 г.).
В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието „Правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Лицата, които са били осигурени в друга държава-членка удостоверяват принадлежността си към системата за здравно осигуряване в съответната държава-членка с формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например: Е101, Е104, Е106, А1, S1, U1, H013, европейска здравна карта и др.) или с друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
Ако съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност едно лице подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, то не дължи здравноосигурителни вноски по българското законодателство. Изясняването и корекцията на здравноосигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Искането следва да е придружено с документи, доказващи съответните обстоятелства и се подава в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес на лицето.
Следователно, за да се коригира здравноосигурителният Ви статус, за периода посочен в запитването (от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.) и за да удостоверите факта, че попадате в кръга на лицата по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, Вие следва да представите в компетентната териториална дирекция на НАП формуляр, издаден от компетентната институция на Латвия, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
По втори въпрос:
Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от същия закон, здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определят върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване; подават декларация (Декларация образец № 7) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход (чл. 40, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗЗО).
Предвид гореизложеното, след като не притежавате качеството „пенсионер“ и не сте осигурена на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, Вие дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от същия закон. Едва когато получите разпореждане, с което Ви се отпуска пенсия, основание за здравното Ви осигуряване ще бъде чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което изключва внасянето на осигурителни вноски по ал. 5. Неоснователно внесени здравноосигурителни вноски подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда определен в чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Обръщам Ви внимание, че на основание чл. 102, ал. 1 от ДОПК подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП). За да получите отговор при последващи запитвания, които подавате по електронен път, същите следва да бъдат подписани с КЕП.