Изх. № 08-Б-34
Дата: 24.02.2020 год.
ЗМДТ: чл.14, ал. 1, 5, 6 и 7;
ЗМДТ: чл. 32;
ЗМДТ: чл. 52, т. 1;
ЗМДТ: 54, ал. 1;
ЗМДТ: чл. 60, ал. 9;
ЗМДТ: чл. 61;
ЗМДТ: 123, ал.1;
ЗМДТ: чл. 124, ал. 1.
ОТНОСНО: указания по прилагане на разпоредбите на чл. 14, ал. 6, изр. второ и чл. 61 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и по отношение на правомощията на органите по приходите в случаите на липса на документ за собственост за наследствен имот
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №……10.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 6, изр. второ ЗМДТ регламентира случаите, при които не е подадена декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, като дава правомощия на органите по приходите след изтичане на законоустановения шестмесечен срок по чл. 32 ЗМДТ служебно да образуват партида за наследствения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. Според Вас цитираната норма не дава яснота по отношение на действията, които следва да предприемат органите по приходите и по-конкретно – следва ли да бъдат санкционирани наследниците на основание чл. 124, ал. 1 ЗМДТ за неподаване на декларация по чл. 32 ЗМДТ.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос по първа тема:
В случаите, когато орган по приходите е установил, че е налице придобиване на недвижим имот по наследство, за който задължените лица не са подали декларация в законоустановения срок и за същия е образувана служебно партида на името на задължените лица, следва ли да се състави акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, съответно наказващият орган да наложи глоба?
2. В дирекция „Местни данъци и такси“ е подадена данъчна декларация за придобит по наследство недвижим имот, въз основа на която са открити партиди на името на наследниците и са им начислени данъчни задължения за имота. Двама от наследниците, след узнаване за подадената декларация и начислените задължения, подават жалба до органа по приходите с твърдение, че описаният в декларацията имот не съществува и съответно не следва да бъдат начислявани задължения за него.
По повод изложеното в жалбата е резолирана проверка за установяване на факти и обстоятелства. Установено е, че през 1998 г. наследодателят е подал данъчна декларация на основание чл. 14, ал. 1 ЗМДТ /редакция Обн. ДВ. бр. 117 от 10 декември 1997 г./, като към тази дата това обстоятелство е било достатъчно за облагане на декларирания недвижим имот и не е било необходимо представянето на писмени доказателства, поради което не е приложен документ на хартиен носител за собственост на имота. От извършената справка в Служба по вписванията – ………. е установено, че за имота няма извършени вписвания през годините. При проверката на данни от регистъра на населението е видно, че вписаните в декларацията наследници на имота са действително наследници на починалото лице – наследодател. Подалите данъчна декларация наследници редовно заплащат установените данъчни задължения и декларират, че въпросният имот не само съществува, но и се използва от тях.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос по втора тема:
При положение, че никой от собствениците на наследствения имот не разполага с документ за собственост и такъв не може да бъде открит служебно от орган по приходите, кое искане на собствениците следва да бъде уважено, това на тези, които твърдят, че такъв имот не съществува или на тези, които редовно заплащат установените данъчни задължения? Какъв е редът за установяване на собствеността на такъв имот?
3. Нормата на чл. 61 ЗМДТ установява, че данъкът върху превозните средства се внася в приход на бюджета на общината по постоянен адрес, съответно седалището на собственика. С оглед правомощията си органът по приходите, когато въз основа на служебно постъпили данни от регистъра на населението и/или от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи (МВР), установи, че собственикът на МПС е променил постоянния си адрес и е прекратил регистрацията за движение на притежаваното от него превозно средство, следва да закрие партидата. От посочената разпоредба липсва яснота относно обстоятелството към кой момент органът по приходите следва да закрие партидата – към датата на промяна на постоянния адрес или към датата на прекратяване на регистрацията за движение на превозното средство, когато те не съвпадат. Има неяснота и в случаите, когато е променен постоянният адрес на собственика на превозното средство, а регистрацията за движение по пътната мрежа все още не е променена, то в тези случаи в приход на коя от двете общини следва да се дължи данъкът. Налице е и неяснота по отношение дали след закриване на съответната партида, органът по приходите следва да уведоми общината по новия постоянен адрес на собственика.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси по трета тема:
1. Когато органът по приходите служебно установи, че собственикът на МПС е променил постоянния си адрес и е прекратил регистрацията за движение на притежаваното от него превозно средство, към кой момент следва да бъде закрита партидата – към датата на промяна на постоянния адрес или към датата на прекратяване на регистрацията за движение на превозното средство, когато двете дати не съвпадат?
2. Когато е променен постоянният адрес на собственика на превозното средство, а регистрацията за движение все още не е променена, в приход на коя от двете общини следва да се дължи данъкът?
3. Когато е променен постоянният адрес на собственика на МПС и трябва да се закрие съответната партида, органът по приходите следва ли да уведоми общината по новия постоянен адрес на собственика?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първа тема
В чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ е установено задължение за подаване на декларация за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти в случаите на придобиване на недвижими имоти по наследство. Декларацията се подава в шестмесечния срок по чл. 32 ЗМДТ, а ако след изтичане на срока такава не е подадена, компетентният орган по приходите образува служебно партида на имота, принадлежал на починалото лице. Партидата се образува на името на наследниците по закон от месеца, следващ месеца на смъртта на наследодателя.
Общият ред за формиране на задължения при неподадена данъчна декларация е разписан в чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и това става с акт, издаден на основание на тази разпоредба. С чл. 14, ал. 6 ЗМДТ законодателят е предвидил специална процесуална разпоредба относно формиране на задължения за данък върху недвижимите имоти, поради което приложим е специалният ред.
Що се касае до упоменатата от Вас разпоредба на чл. 124, ал. 1 ЗМДТ, гласяща, че „когато наследник, заветник или техен законен представител, не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.“, следва да бъде отбелязано, че същата се отнася до облагането с данък върху наследствата, а не до облагане с данък върху недвижимите имоти. Санкция за неподадена декларация по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ се съдържа в чл. 123, ал. 1 от закона, в резултат на което считам, че на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 14, ал. 5, следва да бъде наложена глоба на основание на този текст. Казаното дотук се отнася до разпоредбите, действащи от 01.01.2020 г.
За периода от 01.01.2019 г. до 01.01.2020 г. бе в сила ал. 2 на чл. 37 ЗМДТ, в която бе предвидено служебно, на основата на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка върху наследствата, служителят в общинската администрация да определя дължимия годишен данък и да го съобщава на всеки наследник или заветник. Тази разпоредба влизаше в противоречие с чл. 14, ал. 6, която регламентира задължение за подаване на декларации по чл. 14 от наследниците. При явно разминаване в двете разпоредби бяха предприети законодателни мерки за отмяна на единия режим, което доведе до отмяната на ал. 2 на чл. 37, считано от 01.01.2020 г. За периода до отмяната двете разпоредби се тълкуват в смисъл, че декларация по чл. 14, ал. 6 ЗМДТ за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти следва да бъде подавана от лицата в случай, че същите не са били задължени да подават декларация по чл. 32 ЗМДТ /напр. роднини по права линия, съпруг и др./. В тези случаи, ако лицата не са подали декларация по чл. 14, ал. 6, то органът по приходите следва да съставят акт за установяване на административно нарушение, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
По втора тема
Както бе упоменато по-горе в отговора на предходния въпрос, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 6 ЗМДТ при придобиване на имот по наследство наследниците или заветниците са длъжни за целите на облагане с годишен данък върху недвижимите имоти да декларират това обстоятелство пред общината по местонахождение на имота, в шестмесечния срок по чл. 32 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗМДТ подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. От изложената в писмото Ви фактическа обстановка е видно, че такава декларация е подадена от наследниците, като са формирани задължения на всички наследници. След извършена проверка в регистъра на населението е установено кои са наследници на починалото лице. В случай че начислените задължения се оспорват от някои от наследниците считам, че те следва да бъдат установени с акт по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който да им бъде връчен по надлежния ред. По силата на чл. 107, ал. 4 ДОПК лицата имат право да обжалват акта в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи, а впоследствие и пред съда.
В производството по издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК за установяване на реалното съществуване на декларирания имот и принадлежността на правото на собственост върху него, органът по приходите би могъл да изиска представянето на заверени скици от кадастрални карти или ПУП или други писмени доказателства. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние с цел предоставяне на услуги за нуждите на държавното управление, данъчното облагане на недвижимите имоти, устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Съгласно чл. 2, ал. 2 т. 1 и 2 от с. з. кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти, както и данни за другите вещни права върху недвижимите имоти.
По трета тема
По първи въпрос:
С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства – чл. 52, т. 1 ЗМДТ. С тази разпоредба законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение с момента на регистрация на превозното средство и дължимостта му до момента на прекратяване на регистрацията. Прекратяването на регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане, тъй като липсата на регистрация нормативно препятства движението на превозните средства по пътната мрежа.
Доколкото съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство, то превозното средство следва да бъде облагано в община Благоевград до месеца, следващ този на промяната на постоянния адрес на собственика.
На основание чл. 60, ал. 9 ЗМДТ при настъпване на промяна в обстоятелства, които са от значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Промяната на постоянния адрес на задължено лице е именно такова обстоятелство, при настъпването на което облагането с данък на превозното средство следва да продължи в общината по новия постоянен адрес на собственика.
По втори въпрос:
Обстоятелството дали превозното средство след промяна на постоянния адрес на собственика следва да бъде пререгистрирано отново в сектор Пътна полиция към ОД МВР или не по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба І-45/ е правно ирелевантно относно данъчното облагане. Законът свързва определянето на данъчното задължение на компетентната община единствено с промяната на постоянния адрес на собственика.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
Предвид изложеното считам, че след промяна на постоянния адрес на лицето компетентна е общината, в чийто обхват попада новият постоянен адрес. В случай че са налице недължимо платени или събрани задължения, те могат да бъдат възстановени или прихванати по реда и при условията на чл. 128 и сл. от ДОПК.
По трети въпрос:
Считам, че с цел да бъде избегнато неправилно или двойно облагане на едно превозно средство, би било уместно органът по приходите, установил промяна в постоянния адрес/седалището на задължено лице, да уведоми другата община, че прекратява облагането, респективно има основание да започне облагането на превозно средство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/