ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 1 и2 и ал. 2, чл. 34, ал. 1, т. 1, чл. 40а, чл. 109 и § 19и
ОТНОСНО:Удостоверяване на период със здравно осигуряване в друга държава-членка на Европейския съюз
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – …….. с вх. № ……/25.08.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Запитването отправяте от името на Вашия син, който от 23.02.2002 г. живее и работи в Северна Ирландия – Обединено кралство Великобритания и заплаща осигурителните си вноски и данъци в тази държава, според нейното законодателство. Посочвате, че през годините на пребиваването му в чужбина е удостоверявал при кратките си завръщания в страната, че е здравно осигурен в държавата, в която работи. От негово име също така сте представяли в офиса на ТД на НАП-…… в гр. ….писма с отговори, изпратени до сина Ви във връзка с негови запитвания до компетентната осигурителна институция във Великобритания за издаване на формуляри, доказващи здравноосигурителния му статус на осигурен в държава-членка на ЕС. Въпреки това и до днес не сте получили адекватен отговор и синът Ви остава данъчно задължен. Служители от офис – …..са Ви съветвали синът Ви да декларира отказ от здравноосигурителната система в България ТД.
Предвид изложеното, желаете да получите компетентен отговор по случая.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите по задължителното здравно осигуряване, изразяваме следното становище:
Здравното осигуряване в Република България се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
На основание чл. 33, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
?всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
?българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО задължението за осигуряване за българските граждани възниква от влизането на закона в сила (чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
По отношение на живеещите в чужбина български граждани от 21.12.2004 г. е в сила разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, според която българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите (чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО).
Здравноосигурителните права на лицата, подали заявление за изключване от здравно осигуряване в България по реда на чл. 40а от ЗЗО се възстановяват при завръщането им в страната след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 2 и 3 от същата разпоредба).
Правна възможност за освобождаване от заплащането на здравноосигурителни вноски за периоди преди влизането в сила на чл. 40а от ЗЗО (21.12.2004 г.), който няма обратно действие и се прилага само занапред, е създадена с § 19и от ПЗР на ЗЗО. Според посочената преходна разпоредба българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. За упражняване това право лицата подават лично или чрез упълномощено лице в компетентната ТД на НАП декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, като възстановяват здравноосигурителните си права също по реда на чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО.
От 01.01.2007 г. във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз и прякото действие на регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент /ЕИО/ № 1408/71 и Регламент /ЕИО/ № 574/72) са направени допълнения в ЗЗО. Съгласно новата ал. 2 към чл. 33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
От цитираните разпоредби следва, че след 01.01.2007 г. българските граждани, които пребивават над 183 дни през календарната година в друга държава-членка, държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Конфедерация Швейцария, могат да упражнят правото си по чл. 40а от ЗЗО и да се изключат от здравно осигуряване в България, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава-членка. Лицата, подали заявление по чл. 40а от ЗЗО, спрямо които впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят в компетентната териториална дирекция или офис на НАП удостоверение, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент (ЕИО) № 1408/71. Приложими формуляри за удостоверяване на актуалния здравноосигурителен статус на лицата съгласно цитирания регламент са Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108, Е 121 и др., които са стандартни образци, идентични като структура, независимо от официалния език, на който са издадени.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. В тази връзка за изясняване на здравноосигурителния си статус, българските граждани, осигурявани здравно в друга държава-членка, удостоверяват осигурителните си периоди за времето след 01.05.2010 г. с нов вид формуляри – А1, S1, U1, H 013 и др.
Когато лицата, за които се прилагат координационните правила на горепосочените регламенти, упражняват трудова дейност на територията само на една държава-членка, не се издава удостоверение за приложимото законодателство (Е 101, А1), тъй като за тях е приложимо законодателството на държавата по трудова заетост и няма конфликт между законодателства на две или повече държави-членки. В тези случаи, лицата могат да удостоверят факта, че попадат в обхвата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред НАП, като представят други формуляри, издавани съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по Регламент (ЕИО) № 1408/71 или аналогичните по Регламент (ЕО) № 883/2004, Европейска здравна карта или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
В конкретния случай при направената справка в информационната система на НАП се установи, че от приложените към писмото Ви документи (копия) са взети предвид за коригиране на здравноосигурителния статус на Вашия син данните до 14.02.2009 г. – последната дата от периода със здравно осигуряване, въведен в системата въз основа на формуляр Е 205, издаден от компетентна институция на Великобритания по прилагане на Регламент /ЕИО/ № 1408/71. В резултат на това към днешна дата за него се визуализират месеци без здравно осигуряване за периода януари – август 2000 г. и от март 2009 г. до настоящия момент.
Следва да имате предвид, че начинът, по който оправдателните документи, доказващи обстоятелства, свързани със здравното осигуряване на лицата, се въвеждат в информационната система на НАП, е свързан с ползването от здравноосигурените лица на медицинска помощ, заплатена от НЗОК. В основата на правилата, по които се формира здравноосигурителният статус в Софтуера за управление на приходите (СУП), е чл. 109 от ЗЗО, който регламентира прекъсването и възстановяването на здравноосигурителните права на лицата.
Разпоредбата гласи, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. Сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
От разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО е видно, че здравноосигурителният статус на лицата се формира за период от 36 месеца, през който са допустими до три месеца без здравно осигуряване, докато задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за българските граждани възниква от влизане в сила на ЗЗО и продължава без прекъсване до отпадането му в предвидените от закона случаи. Следователно, не във всеки случай може да бъде постигнато пълно съответствие между задълженията за здравноосигурителни вноски, които се генерират от СУП при формиране на здравноосигурителния статус и дължимите от или за лицата вноски за здравно осигуряване според изискванията на ЗЗО.
Във Вашия случай след като синът Ви продължава да бъде здравно осигурен в държава-членка на ЕС съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, поради факта, че за него е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, за периода след 01.03.2009 г. той не е задължено лице по смисъла на ЗЗО. За да се „изчистят” месеците без здравно осигуряване за този период в Допълнителния регистър на здравноосигурените лица е необходимо той (лично или чрез упълномощено лице) да представи пред офиса на ТД на НАП-… документ, издаден от компетентната институция в тази държава, удостоверяващ принадлежността му към здравноосигурителната й система, Европейска здравна карта или друг документ, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
Доказателствените документи се преценяват от органите по приходите в компетентната териториална дирекция или офис на НАП съобразно предоставените им правомощия и компетентност.