КСО: чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 4, ал. 3, т. 2;
ОТНОСНО: Упражняване на трудова дейност и осигуряване на собственик и/или управител на търговско дружество
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……….. постъпи Ваше писмо с вх. № …………./19.03.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че поради въведеното извънредно положение собствениците и управителите на дружества е наложително да прекъснат дейност за периода на карантината, тъй като няма да осъществяват дейност. Считате, че това е възможно да се направи с подаване на декларация за самоосигуряващо се лице, с която да декларират, че прекъсват временно дейността си. Поставяте следните въпроси:
1. Могат ли самоосигуряващите се лица да прекъснат осигуряването си, като в същото време имат наети лица по трудови правоотношения, които в този период са в платен или неплатен отпуск? Необходимо ли е трудовите договори да бъдат прекратени при условията на КТ?
2. Ако собственикът е управител по договор за управление и контрол как може да декларира, че спира временно дейност и съответно да спре осигуряването си за времето, през което няма да осъществява дейност?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище по поставените въпроси:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване – чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Предвид изложеното, основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
Управлението на дружество с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общо събрание и управител (управители), като управителят може да не е съдружник (чл. 135, ал. 1 и 2 от ТЗ). Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 от ТЗ). Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 2 от ТЗ). В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от ТЗ). Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им (чл. 141, ал. 6 от ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т.5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. По отношение на едноличните търговски дружества (ЕООД) в чл. 147, ал. 2 от ТЗ е указано, че въпросите, които са от компетентността на общото събрание, се решават от едноличния собственик на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
С направените изменения и допълнения в КСО, в сила от 1 януари 2010 г., ако възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за календарната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4 от Закона за счетоводството. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на „неначислените възнаграждения” е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010 г.
Предвид изложеното, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (управителите по договор за управление и контрол на търговски дружества) могат да прекъсват осигуряването си само когато прекъснат да упражняват съответната трудова дейност. Прекъсването следва да бъде отразено в т. 15 – „Последен ден в осигуряване“ на декларация образец № 1, която се подава по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно указанието за попълване на декларацията в т. 15 в две позиции се попълва последният календарен ден в осигуряване при всяко прекъсване или прекратяване на осигуряването.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход (чл. 6, ал. 9 от КСО). В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1,ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Предвид изложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
На основание чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи по договор за управление и контрол);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. (доп. ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Обръщам Ви внимание и на следното:
По отношение на управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
Мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България са регламентирани в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В него не се предвижда промяна в прилагането на горецитираните разпоредби.
Въпросът, дали трудовите договори трябва да бъдат прекратени, е извън компетентността на Националната агенция за приходите. Тълкуването на разпоредбите на трудовото законодателство, както и цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности са от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика (чл. 399, ал. 1 от КТ).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.