В Дирекция ОДОП ……. постъпи Ваше запитване вх. № 96-00-310/11.12.2019 г., с което искате разяснение на нормите на ЗКПО.
Фактическа обстановка и зададени въпроси:
Имате наети работници и искате да предоставите ваучери за храна по 60.00 лв. на човек. Имате намерение ръководството да вземе решение да не се предоставят ваучери за храна за служителите, отсъстващи от работа за цял месец поради бременност и раждане, майчинство, както и неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години и временна неработоспособност.
Въпроси:
1. Ако се вземе подобно решение от ръководството, тогава предоставените ваучери на останалите служители ще попаднат ли в обхвата на социалните разходи предоставени в натура съгласно определението на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО?
2. Приложима ли ще е в тази хипотеза нормата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО за освобождаването им от облагане с данък върху разходите?
С оглед действащото законодателство и така изложената фактическа обстановка давам следното становище:
Съгласно чл. 204, т. 2, буква ”б” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, като социалните разходи предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна.
Според чл. 209, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по
чл. 204, т. 2, буква „б” в размер до 60. 00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условията, посочени в т. 1-3.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 209 от ЗКПО, на първо място разходите за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за „социални разходи, предоставени в натура“, дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Едва на следващо място, за да не се облагат с данък върху разходите, разходите за ваучери за храна трябва да отговарят на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗКПО.
Едно от изискванията да са налице социални разходи е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Следователно, ако ръководството на дружеството вземе решение да се предоставят ваучери за определен брой работници и служители, които работят постоянно, а се изключат, тези които постъпват или напускат или отсъстват по различни причини, описани в запитването, макар и максималният размер да е 60 лв. месечно, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. Това означава, че разходите за ваучери за храна не представляват социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и респективно не подлежат на облагане с данък върху социалните разходи.
От гореизложеното следва, че предоставените от работодателя ваучери за храна на персонала, за който е взето решение да ги получава, носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Обръщам Ви внимание, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.