ОТНОСНО: въпроси по ЗМДТ във връзка с приложението на ДОПК
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх. № …. от 22.03.2012 г. при Дирекция „ОУИ” …, Ви уведомяваме за следното:
В качеството си на Община се интересувате:
1. Каква е практиката за сваляне на облозите на юридическите лица, които са заличени по ТЗ, прекратени по подсъдност и какви са правомощията на общините в тази насока ?
2. Поканата за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК част от принудителното изпълнение ли е ?
3. Поканата за доброволно изпълнение преди или след акт за установяване на задължения по декларация ли се изпраща на данъчно-задълженото лице?
С оглед изложената от Вас недостатъчно изяснена фактическа обстановка и припреглед на действащата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
По силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производството по установяване служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения-на публични изпълнители /чл. 4, ал. 3 ЗМДТ/.
Според чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото принудително събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно /писмо Изх. № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. на НАП/. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл. 50 ДОПК.
Следователно, при заличаване на юридическото лице след ликвидация или след производство по несъстоятелност, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
Според чл. 87, ал. 1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й – в случая заличаването му в Търговския регистър е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията сметката продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея – чл. 87, ал. 4 ДОПК.
По силата на чл. 168, т. 6 ДОПК публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение, а на основание т. 7 – при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Под “други лица, които отговарят за публичното задължение“ се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл. 18 – чл. 20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи по ТЗ, както и други ЮЛ – правоприемници в хипотезата на преобразуване, продажба на предприятие и т.н. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието НАП е изразила становище с посоченото вече писмо № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. Такава отговорност може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството.
В случая трябва да се обърне внимание и на хипотезата на чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно: имуществото на длъжника, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК. В тези случаи, дори при наличие на влязло в сила решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника, принудителното изпълнение ще продължи върху имуществото, предмет на обезпечение по ДОПК и погасителният ефект ще настъпи едва след реализирането на това имущество от публичния изпълнител.
По втори и трети въпрос:
Съгласно практиката на Върховният административен съд /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4355 ОТ 28.03.2011 Г. ПО АДМ. ДИзх. № 1470/2011 Г., І ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 14568 ОТ 29.12.2008 Г. ПО АДМ. ДИзх. № 9414/2008 Г., І ОТД. НА ВАС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11815 ОТ 26.09.2011 Г. ПО АДМ. ДИзх. № 10723/2011 Г., VІ ОТД. НА ВАС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9065 ОТ 23.06.2011 Г. ПО АДМ. ДИзх. № 8032/2011 Г., VІІІ ОТД. НА ВАС и др./, поканата за доброволно изпълнение, издадена на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК, няма характер на властническо волеизявление, установяващо публични вземания, нито пък съставлява действие по принудително изпълнение. Същата не създава права или задължения, нито засяга права и законни интереси на адресата си. Поканата по чл. 182 от ДОПК не представлява и изпълнително действие на органа по публичното изпълнение, тъй като с нея само се уведомява длъжника, че има възможност да изпълни доброволно задължението си в 7- дневен срок и че при неизпълнение, против него ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение.
Съласно изричния текст на чл. 182, ал. 1 от ДОПК поканата за доброволно изпълнение се изпраща преди предприемането на действия по принудително изпълнение и не попада в категорията актове, които подлежат на съдебен контрол.
Когато се извършва установяване по данни от декларации, органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация /чл.107, ал.1 от ДОПК/. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.
С разпоредбата на алинея 3 на чл.107 от ДОПК (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е визирано, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия .
Поканата за доброволно изпълнение по чл.182 от ДОПК предполага наличието на определено и изискуемо задължение, което е установено с индивидуален административен акт /какъвто е акта за установяване на задължения/, с оглед на което същата следва да бъде изпратена едва след издаване на акта за установяване на задължения.
‘