Изх. № М-94-А-127
Дата: 10.07.2008 год.
ЗЗО, § 19и;
ДОПК, чл. 5;
ДОПК, чл. 37.
Относно: въпроси свързани с прилагането на § 19и, ал.1 и ал.2 от ПЗР на Закона за здравното осигуряване
По зададените въпроси и направени предложения изразяваме следното становище:
1. Съгласно § 19и, ал.1 от ПЗР на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в сила от 11.04.2008 г., българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена oт H3OK.
За да възникне правото за лицата да се освободят от задължението за внасяне на вноски по смисъла на цитираната разпоредба, следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
-лицето да е пребивавало извън страната повече от 183 дни през една календарна
година;
-за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.;
-лицето дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през
което е било в чужбина и
-не е ползвана медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
В утвърдения от Министъра на финансите образец на декларация, чрез подаването на която се упражнява правото /§ 19и, ал.2 от ПЗР на ЗЗО/ е предвидено, че следва да се представят доказателства, чрез които точно да се установят тези 183 дни за календарната година – периода на пребиваване извън страната.
Ако се възприеме предложението да не се представят никакви доказателства от страна на лицата за декларираните обстоятелства, на практика без изрично предвиждане за това в закона, ще се дерогира задължението за лицата, въведено с разпоредбата на чл.37, ал.2 от ДОПК, а именно, че те са длъжни да представят всички данни, сведения, документи, книжа и други доказателства, отнасящи се до техни права. Тогава ще се приложи принципът на служебното начало по чл.5 от ДОПК и органите по приходите на НАП ще изискват информация от съответната Областна дирекция „Полиция“ за всяко едно лице поотделно. Ако такава информация не бъде предоставена, поради това, че
1
такава не е налична или по други причини /каквато е досега установената практика/, органът по приходите ще изиска писмено от лицето да представи тези доказателства – на основание чл. 37, ал.З от ДОПК и ако то не ги представи, ще се приложи санкцията на чл. 37, ал.4 от ДОПК – ще се приеме, че такива доказателства не съществуват. По този начин отново няма да се постигне целеният краен резултат – лицето да бъде освободено за определени периоди от задължението да внася здравноосигурителни вноски. Изначалното представяне от лицето на всички доказателства, чрез които се установяват периодите, през които то е било извън страната, е в интерес и на двете страни по административното правоотношение и е направено с оглед процесуална икономия. Именно поради това в утвърдения от Министъра на финансите образец на декларация при условията на неизчерпателно изброяване са посочени различни документи, чрез представянето на един или няколко от които, своевременно се установява, че е изпълнено първото от посочените пo-горе кумулативни условия.
Именно тук следва да обърна внимание, че дори и да се приеме, че внасянето на здравноосигурителни вноски от лица, които продължително живеят в чужбина прави в тази му част ЗЗО „грешен закон“, както се твърди в писмото Ви, това не води до задължение за органите на българската администрация да не го прилагат, нито пък това изменя доказателствената тежест на производствата по ДОПК.
Абсолютно идентичен подход за установяване на факти бе използван и при прилагането на § 19в от ПЗР от ЗЗО, според който българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигуритслна каса по чл. 4, ал. 1 от ЗЗО за съответната календарна година. За прилагането на разпоредбата от НОИ бе приета Инструкция № 4/1.06.2006 г., в чл.5 на който също са изброени документи, чрез които се установяват декларираните обстоятелства.
Видно от разпоредбите на § 19в и § 19и от ПЗР па ЗЗО се касае за една и съща категория лица, които упражняват правата си по един и същ начин и чрез едни и същи документи. Във връзка с прилагането на § 19в от ПЗР на ЗЗО и Инструкцията, както и с упражняването на права от лицата, не е подадена нито една жалба с аргументи, аналогични на сега излаганите, срещу представянето на доказателства от лицата по този начин. Това е една добра, вече установена и известна на лицата практика, която е изцяло в техен интерес.
2. От 13.06.2008 г. е в сила Законът за електронното управление /ЗЕУ/, като в чл. 2
е предвидено изрично, че административните органи, осъществяващи публични функции,
не могат да изискват от гражданите и организациите вече събрани или създадени данни, а
ги събират служебно от съответните първични администратори. Служебната обмяна на
информация ще се извършва, ако съществува технологична възможност за това, а когато
няма- чрез обмен на хартиени носители. Тази разпоредбаобаче не се прилага
автоматично, а само доколкото в друг закон не е предвидено друго илисе касае за
класифициранаинформация/чл.1,ал.2иал.З отЗЕУ/. Втози смисълсчитам, че
прилагането на чл.2 от ЗЕУ в конкретния случай би било допустимо, след получаване на
потвърждениезатоваотКомисиятазазащитанакласифициранатаинформацияи
Комисията за защита на личните данни.
3. Направено е предложение в контекста на §19и от ПЗР на ЗЗО
освобождаването от здравноосигурителни вноски да става по календарни години.
Освобождаването от внасяне на здравноосигурителни вноски се извършва именно по този начин и към настоящия момент. Поради това и таблицата в декларацията
се попълва по години с цел, че е изпълнено първото от посочените по-горе куму-лативни условия.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’