Въпроси във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Изх. № М-21-00-4
Дата: 03.07.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 41;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
ДР на Наредба № Н-18/2006 г., § 1, т. 19;
Наредба № Н-18/2006 г., Приложение № 29.

ОТНОСНО: Въпроси във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Предоставям Ви отговор на въпрос, поставен във Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с №М-21-00-4/31.01.2020 г., във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г.
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
………… университет „………“ е държавно висше учебно заведение съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование, с правен статут на юридическо лице, осъществяващо дейността си с предоставената държавна собственост и утвърдената субсидия от Републиканския бюджет.
Университетът е второстепенен разпоредител с бюджети към Министерство на образованието и науката и е юридическо лице със 100% държавно участие.
Основна дейност: обучение. Стопански дейности: издаване на учебници и учебни помагала; отдаване на помещения под наем; приходи от копирни центрове.
Поделения:
* ………. университет „……………”;
* ……… колеж – град ………;
* Филиал – град …………..
Основна част от приходите на университета (около 90%) са от семестриални такси за обучение, такси за кандидатстване и административни услуги на лица, които не са студенти.
Останалата част от приходите са свързани с:
* отдаване под наем на недвижими имоти съгласно чл. 13, ал. 2, и чл. 89, ал. З от Закона за висшето образование;
* научноизследователска, експертно-консултантска и художественотворческа дейност;
* от права върху интелектуална собственост;
* приходи от копирни центрове.
Приходите от продажби постъпват:
* чрез банков превод по банкова сметка на университета;
* чрез заплащане на ПОС-устройства;
* в касата на университета.
Университетът поддържа 15 бр. фискални устройства, намиращи се в обособени центрове в сградите на висшето училище, и в касата. Пет от тях отчитат продажби,осъществени чрез ПОС терминални устройства. В тези центрове няма софтуери за осъществяване на продажби. Дневният оборот от тях се внася в края на работния ден в касата на университета с приходен касов ордер, който се регистрира в касова книга. Ежедневно, след приключването на касовата книга, вторите екземпляри от листовете се откъсват и се предават в счетоводството, където данните се въвеждат в счетоводна програма.
Фактури за продажба в брой се издават в редки случаи, ненадвишаващи 10 бр. на месец, когато обучението на студента се поема като разход от юридическо лице. Фактурите се издават в счетоводството от счетоводния софтуер или от кочан, а приходите се внасят в касата и се издава бележка от фискалното устройство.
Второстепенните разпоредители с кредит – ……. колеж гр. …… и Филиал ……….. имат основна дейност обучение. Приходите им се формират от семестриални такси за обучение, административни такси и приходи от наеми, които постъпват по банковите им сметки или в касата на съответното поделение. Фактурите за продажби в брой се издават от кочан.
Поставен е следният въпрос:
Във връзка с промените в Наредба №Н-18 необходимо ли е въвеждането на СУПТО
Отговор:
Съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. В чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са посочени случаите, при които задължително следва да се издава фискален или системен бон – това са: продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. В чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. са посочени изключенията, т.е. начините на плащане, при които не се изисква издаване на фискален/системен бон. Такива са: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В §1, т.19 от ДР на Наредба №Н-18 от 2006 г. се съдържа определение на понятието „управление на продажбите“, а именно: „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
За целите на ЗДДС, в т. 41 от § 1 на ДР на закона, законодателят е посочил, че търговски обект следва да бъде определян с оглед материалните условия за извършване на продажбите, като най-напред е поставено условието да не търси изключения за мястото. Според законовото определение това е всяко място. Нещо повече, „всяко място“ в/от което се извършват продажби, включва в себе си и всяко помещение (стая), независимо че помещението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), като място, на което се извършват продажби.
В тази връзка следва да се има предвид, че при извършване на дейност в сгради, съставени от различни помещения, в общо пространство на едно помещение, в различни постройки в общ парцел и други подобни хипотези, наличието на един или повече различни търговски обекта е фактически въпрос и следва да се преценява за всеки отделен случай. Все пак тази преценка следва да се прави въз основа на общи критерии. Следва да се вземат предвид обстоятелства като физическа обособеност на мястото, наличието или не на общ достъп от страна на клиентите, работно време, персонал, обслужващ едната и другата дейност, еднаквост или не на дейността и всякакви други относими към конкретния случай обстоятелства. В този смисъл наличието на два различни търговски обекта, стопанисвани от едно и също лице в обща сграда, общо пространство на едно помещение, различни постройки в общ парцел и други подобни случаи следва да се приеме че е налице, само когато мястото на извършване на едната дейност е ясно и категорично разграничено от мястото на извършване на другата.
Също така следва да се съобрази, дали се касае за един търговски обект с няколко работни места или за отделни търговски обекти.
На база изложеното във фактическата обстановка може да се предположи, че касата се намира в отделно помещение, а вероятно в друго/и помещение/я на университета се използва софтуер с характеристиките на СУПТО. Обръщам внимание, че в този случай ако те са функционално свързани от гледна точка на елементите/етапите от осъществяване на продажбата, те следва да се разглеждат като един търговски обект и не може да се приеме, че в „единия обект“ се приемат плащания без да се използва софтуер, а в „другия обект“ се използва софтуер, но не се приемат плащания. Използването на софтуер с характеристиките на СУПТО, без да отговаря на изискванията на приложение №29 от Наредба №Н-18/2006г., вкл. да не бъде свързан с ФУ, би било нарушение на наредбата.
От друга страна, ако например две помещения са самостоятелни, физически обособени, отделени, различни места, до които няма общ достъп от страна на клиентите; имат отделно/различно работно време; обслужват се самостоятелно – всяко помещение от отделен/различен персонал, изпълняващ едната и другата дейност; и всякакви други относими към конкретния случай обстоятелства, и когато не са функционално свързани от гледна точка на елементите/етапите от осъществяване на продажбата, те следва да се разглеждат като различни търговски обекти.
В контекста на изложената от вас фактическа обстановка и зададен въпрос, от съществено значение е дали в обект, в който се приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон (ФБ), се използва софтуер, притежаващ характеристики на софтуер за управление на продажбите (СУПТО) съгласно посочените по-горе определения.
В случай ……… университет, в обект, в който приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, използва софтуер, в който се отразява вид (например за всеки студент – редовно, задочно, дистанционно обучение по специалност Х), количество (например, брой и номера на семестри) и цена на предоставена стока/услуга (цената за обучение по съответната специалност за един или повече семестри), отразява се заплащането, информацията се обработва автоматизирано и се съхранява в база данни, то този софтуер притежава характеристиките на СУПТО и трябва да отговаря на изискванията в приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г,. вкл. да бъде свързан и да управлява фискалните устройства. В случай че са налице два или повече обособени търговски обекта, такова задължение ще е налице само ако в търговския обект, където се използва софтуерът, се извършват продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Scroll to Top