Изх. № ………………
Дата ………………..
ДО
………………………
ОТНОСНО: Ваш Изх. № …………………, получен вна НАП на 28.06.2006 г. с наш вх. № 0…………..
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ………………..,
Във връзка с писмено запитване, постъпило вна НАП с вх. № ……………….., изразявам следното становище:
С оглед на факта, че е образувано съдебно производство, във връзка с описания от Вас казус на основание чл. 130, ал. 2 от Административно-процесуалниякодекс (в сила от 12.07.2006 г., обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.) Ви информирам, че „ никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда”.
Независимо от горепосоченото и като отчитам, че фактическата обстановка, описана в запитвано Ви е неясна, изразявам принципно становище по въпроса.
Данъчното третиране за целите на ЗДДС на доставките по договор за наем е в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 9, чл. 26, т. 3, чл. 32, чл. 55 и чл. 93 от ЗДДС.
При договори с периодично изпълнение (какъвто е договора за наем) задължение, за регистрираното по ЗДДС лице да издаде данъчен документ (сначислен данък, когато доставката е облагаема. Съгласно чл. 33 от ППЗДДС в случаите по чл. 26, т. 3 от закона всяко възникнало данъчно събитие се приема за отделна доставка) на датата на възникване на данъчното събитие, определена съгласно чл. 26, т. 3 от ЗДДС, тоест за дата на възникване на данъчното събитие се приема – датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо.
Данъчните документи се издават от регистрираното лице – доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени (съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДДС).
Данъкът е дължим от регистрираното лице – доставчик, за данъчния период, който включва датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Данъкът става изискуем за облагаемите доставки по ЗДДС и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, на датата на възникване на данъчното събитие.
Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Ето защо следва да имате предвид, че предвид общите разпоредби на ЗДДС за доставките, по отношение на които за възникнало данъчно събитие не е издаден данъчен документ или е издаден след предвидения от закона 5-дневен срок, дължимият данък е изискуем от доставчика, заедно със законната лихва за забава, отделно от това – подлежи на санкция.
Отговора на поставените от Вас въпроси, зависи от характера на плащането, като са възможни няколко хипотези:
1.Ако е по повод облагаема доставка за която е настъпило данъчно събитие и данъкът е начислен, съобразно изискванията на закона, следва да е издадена данъчна фактура. Ето защо ако са получени суми, които описвате като „обезщетение”, същите не подлежат на облагане.
2.Ако получената сума е по повод облагаема доставка, за която е настъпило данъчно събитие и данъкът е начислен, съобразно изискванията на закона, но по договора наемателя дължи неустойка, то на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДС данъчна основа на доставката се увеличава с всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставка/и. Предвид това за сумите, дефинирани в писмото Ви, като „обезщетение”, следва да извършите анализ за приложимостта на тази норма.
3.Ако не е издаден данъчен документ в предвидения от закона срок от датата на възникване на данъчното събитие, няма пречка такъв да бъде издаден в последствие.
4.Ако е прекратен договора за наем, като същевременно лицето, което се явява наемател продължава да плаща „наемни” вноски, например без да е сключено писмено споразумение между страните и тези суми не подлежат на връщане не означава, че са платени без основание. В тази връзка, съгласно общите разпоредби на ЗДДС тези суми подлежат на облагане с ДДС, когато са по облагаеми доставки, извършени от регистрирано по закона лице.
По въпроса, следва ли бюджетно предприятие да превежда 4 на сто от приходите, получени от дейността по отдаване под наем на недвижимо имущество на основание ЗКПО, също изразяваме принципно становище:
В случай, че получените суми са в резултат на дейност – отдаване под наем на недвижимо имущество, извършвана от бюджетно предприятие, същото лице следва да внесе данък в размер – 4 на сто, съгласно чл. 2в, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 46б от ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
‘